Фарид Закария: Днешните терористи са били радикали, преди да се ислямизират
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нападенията в Брюксел, последвали тези в Париж и Сан Бернардино, нажежиха до крайност дебата за ислямския тероризъм в Съединените щати.
Много хора от запада, включително двамата водещи републикански претенденти за президентския пост, Доналд Тръмп и сенатор Тед Круз, призоваха към кампания, съвсем директно насочена срещу мюсюлманските общности, търсейки тези, които биха могли да са склонни към религиозен екстремизъм и поради това и към тероризъм.
Само че сегашните взривове в Европа бяха извършени от ново поколение терористи, които слагат край на предишното ни разбиране за това какво мотивира подобни хора и как да ги открием и да ги спрем. По-просто казано, днешните терористи не са религиозни екстремисти, превърнали се в радикали, а са по-скоро радикали, които стават религиозни екстремисти. Разликата е от решаващо значение.
Погледнете двамата братя, които планираха и извършиха атентатите в Брюксел, Ибрахим и Халид Бакрауи. Родени в работническо имигрантско семейство (от Мароко), те на практика не бяха религиозни и първо бяха избрали престъпния живот. В средата на двайсетте си години двамата са участвали в кражби на коли с насилие и въоръжени грабежи. Ибрахим бил осъден на девет години затвор за опит за убийство; брат му – на пет години за въоръжен грабеж. И след това, така изглежда, след затвора започва пътят им към джихада.
Тяхната история поразително прилича на тази на много от другите терористи в Белгия и Франция. Малко са убедените мюсюлмани. Абделхамид Абауд, водачът на извършителите на атаките в Париж, редовно използвал наркотици и пиел алкохол, както и много от неговите братя по оръжие. През август 2014 г. сп. New Statesman съобщи за двама британски джихадисти, и двамата 22-годишни, които, преди да отпътуват от Бирмингам за Сирия, си купили екземпляри на „Ислям за начинаещи“ и „Коранът за начинаещи“
Забележителното задълбочено изследване на учения Рик Коолсет от белгийския „Институт Егмонт“ прави опит да обясни тази нова вълна от джихадисти и да ги разграничи от предишните, такива като тези, които се обърнаха към “Ал Кайда” преди 11 септември. Средната възраст на европейския джихадист в периода 2001-2009 г. е 27,7 г. Днес тя е близо до 20 г. Преди десетилетие отнемаше години религиозно индоктриниране за превръщането на хората в джихадисти. Днес решението за присъединяване към Ислямска държава обикновено е внезапно и импулсивно.
Помислете за една показателна разлика. “Ал Кайда” и подобните на нея издават фатви с детайлизирани критики и политико-религиозни искания. Какви са исканията зад атаките от Париж и Брюксел? Пишейки за тези млади френски джихадисти, Оливие Рой, френски учен по исляма, посочва, че почти никой няма опит в политическата активност (да речем, Палестина), фундаменталисткия ислям или социалния консерватизъм. „Радикализирането се надига около фантазиите за героизъм, насилие и смърт, не за шариат и утопия“, пише той. Ислямска държава е най-крайната банда, празнуваща насилието заради самата себе си.
Тези млади мъже – и малко жени – обикновено са второ поколение европейци. На практика Рой подчертава, че често те се бунтуват срещу нещо много по-традиционни, благочестиви родители имигранти. Те не са сигурни в идентичността си, нямат корени нито в старата си родина, нито в новата. Изправени са пред дискриминация и изключване. И в този контекст те избират живота на бунта, престъплението и, тогава, най-забраненото приключение – джихада.
Тези обстоятелства биха обяснили защо белгийски мюсюлмани съставляват непропорционален дял от доброволците в Ислямска държава – което иначе е загадка. В документа от „Егмонт“ е отбелязано, че пропастта в образованието между местни и имигранти е по-дълбока в Белгия, отколкото където и да е в Европа. 15 процента от белгийците по рождение живеят под прага на бедността, в сравнение със зашеметяващия дял от половината от белгийци с марокански произход. В допълнение Белгия има особено слаби резултати при асимилирането, защото самата държава има криза в идентичността си, разкъсвана между две култури – фламандската и валонската.
Защо са толкова важни тези открития? Те рисуват картината на нов вид терорист, който е по-малко въвлечен в тероризъм чрез религията, а по-скоро е избрал пътя на терора като краен акт на бунт срещу модерния свят - и който след това открива една идеология, която може да оправдае желанията му. Радикалният ислям осигурява тази идеология извън книжните лавици, леснодостъпна чрез интернет и социалните медии. Но това е крайната точка по веригата, не началото й.
Това все още значи, че мюсюлманите трябва да се борят и изкореняват рака в техните среди, какъвто е радикалният ислям. Но то допуска, че за западното правоприлагане подслушването на джамии, патрулирането в центровете на мюсюлманските общности и дори боят с фундаменталистки мюсюлмани може би фокусира вниманието в грешна посока – ако целта е да бъдат открити терористите. Тези хора вместо това може да са в барове, по алеи за наркомани, на опашките за безработни или за затвора, радикализиращи се преди да се ислямизират.
---------------------------------------------------------------
Фарид Закария, в. „Вашингтон пост“. /
