"ФЕНОМЕНЪТ" СЛАВИ = ранена олигархия + турски алтъни. Вижте как Омертата играе срещу Борисов
Трифонов е политическата проекция на жадуващата мъст плутокрация. Лесно е да говориш за морал, ако моралът ти е по-дефицитен от косъмчетата по темето ти.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Слави Трифонов е най-вероятният кандидат на олигархията за следващ президент на България. Задкулисието, по-мобилизирано отвсякога, е изчислило, че мутризираният шоумен е единственият, който може да бъде противопоставен на Бойко Борисов и номинацията на ГЕРБ за изборите. Която и да е тя.
Около Трифонов и неговия популистки референдум се е формирала парадоксална и безпринципна коалиция от разнородни политически и икономически играчи.
Казвам „безпринципна“, защото тук принципи или идеи няма. Има реваншизъм, има паника, има неистов плам да бъдат защитени запушените канали за изтичане на държавни капитали към частни ръце.
Каквото и да ви говори Трифонов, знайте, че става дума за пари. При него винаги е било така, защо този път да е различно?
Схемата е проста. Втръсналият на всички телевизионен клоун и някогашен компаньон на Георги Илиев от ВИС -2, маскиран като народен трибун, посяга към властта, а зад гърба му прошумоляват пачките на онези български олигарси, чиито фирми в последните месеци бяха отрязани от поръчките и евросубсидиите.
Политическата подкрепа пък идва по линия на тъй наречената „обединена опозиция“. Странна амалгама от три етнически партии – ДПС, ДОСТ и миниатюрката на Корман Исмаилов, една практически обезпредметена левица, която не може да излъчи избираем кандидат-президент, плюс корпоративната партия на фалиралата КТБ и Иван Костов – ДСБ, в лицето на „управляващия опозиционер“ Радан Кънев.
Последният – редовен гост в „Шоуто на Слави“, похвален като „честен човек“, дръзка алтернатива на статуквото…
Цялата тази „блатная“ компания в момента е притисната до стената и истерично търси начин да оцелее. Ще я спасява чака-рака месията Трифонов, понесен от вълната на безпрецедентния си ежедневен достъп до телевизионния праймтайм на Би Ти Ви.
Слави бил популярен, хората го харесвали, пълнели концертите му? Добре, но дайте му, да речем, на Деян Неделчев – Икебаната да се блещи всяка вечер по най-гледаната телевизия, по обед да му въртят повторенията, като междувременно са го интервюирали в сутрешния блок – и той ще се къпе в слава, вместо да мие чинии из закусвалните на Палма де Майорка.
Телевизията е опасна работа – от кокошката прави лебед, от мухата сторва слон. Специално в България пък властта от десетилетия се упражнява през екрана.
Лишете три месеца Слави от ефира на Би Ти Ви, да видим колко души ще дойдат на концерта му, да видим и какво ще се случи с амбициите му да става политик и да променя Конституцията.
Лесно е да се пишеш за трибун от кожения диван в тв студиото или от масажното кресло на „Рейндж Роувъра“. Лесно е да съчувстваш на бедните, ако се къпеш в банкноти. Лесно е да говориш за морал, ако моралът ти е по-дефицитен от косъмчетата по темето ти.
Добре е хората да проумеят – Слави не е алтернативата, Слави е отражението в огледалото, политическата проекция на жадуващата мъст плутокрация. И на турските партии, смъртоносно ранени покрай орязаните изборни секции в южната ни съседка.
Борисов стана неудобен, не слуша, опитва да управлява по европейски, иска да се изчисти. Това не се прощава - на сцената излиза поредният „патриот“, поредният „народен цар“, поредният Симеончо, поредният Бареков, поредният мимолетен и скъпоплатен херой на безнравствената задкулисна Омерта.
