ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Документалният филм за Ейми Уайнхаус показва, че певицата е страдала от булимия още от тийнейджърските си години. Болестта всъщност я води до фаталния край. Британската писателка и автор на трилогията "The Ugly Little Girl" Елизабет Кесес говори за липсата на себеуважение и след като е гледала филма "Amy" обяснява защо младата жена е могла да бъде спасена.
"Булимията и днес все още е тема табу. Например братът и най-добрата приятелка на Ейми Уайнхаус споменават за болестта й две години след кончината на певицата. Тези хранителни смущения са фатални. Струва ми се, че ако Ейми е била лекувана в периода между 15-та и 18 - та си година можеше още да е жива. В много сцени от документалния филм виждаме, че лекарите я предупреждават, че булимията е отслабила тялото й и в комбинация с коктейл от наркотици и алкохол може да е фатална", разказва Елизабет.
Според нея много преди да се посвети на музиката Ейми е била комплексирана и се намирала за "грозна". Тя самата твърди пред майка си: "Намерих перфектната диета. Ям всичко и след това повръщам". "Унищожителните отношения, които Ейми има с Блейк Филдър Сивил не оправят нещата. Тя избира този мъж по всяка вероятност, защото не се чувства достойна да бъде обичана. Упреците основно са към баща й, който много отсъствал в периода докато тя расте. Когато едно дете става булимик лесно е да хвърли вината на родителите си, но това не е единствената причина. За разлика от другите болести, който получават солидарност при хранителните смущения обществото по друг начин реагира. Не става въпрос само за каприз на младо момиче, но за болест, която, убива всяка година" продължава разсъжденията си Елизабет. "Тя беше чувствително момиче и намираше утеха, когато композираше и пишеше текстовете на песните си. Всъщност много от разказаните неща са болезнени. Колкото повече Ейми Уайнхауз имаше успех, толкова по-зле се чувстваше. Във Великобритания, пък и в Щатите тя беше осмивана от медиите.
Говореше се, че е луда. Някой от журналистите обясняваха, че отсъствието и от "Grammys" се дължи на "голямата й уста". На някои таблоиди им харесваше да подчертават, че поп звездата е алкохоличка, малко като в историята за Кърт Кобейн. Само че за Ейми Уайнхаус рокендролът не беше начин на живот, а бягство от реалността. Бодигардът на певицата обяснява във филма, че тя е съжалявала, че е известна", казва писателката. Самата авторка на трилогията разказва, че тя също е страдала от хранителни смущения.
"Когато пристигнах в Париж бях на 20 години и живеех с момичета, които непрекъснато бяха на диета. Хранеха се само със спанак. Пет години по-късно тежах 41 кг., хранех се само с течни храни и контролирах всичко, което е в чинията ми. Исках поне това да контролирам, защото всичко останало в живота ми беше неконтролируемо. Само че колко повече слабеех, толкова по-малко се харесвах. Това беше едно неспиращо колело. Майка ми беше бясна и не спираше да ми казва "Ще те заведа в болница и ще те накарат да се храниш".Аз се правех на щраус и казвах, че всичко е на ред. Баща ми беше по-мълчалив. Един ден в една пицария, където отказвах да ям всичко останало, освен доматите, той започна да реве. Сълзите му показваха колко е загрижен и това ме трогна. Така започнах терапия. Но ми липсваше самоуважение и това спираше нещата да се случват. Себеуважението се развива, когато разбираш истинският си талант и жалко е, че това не се преподава в училище. По онова време писането беше моето спасение. Записвах всичко в дневника си. Когато отново се върнах във Франция пуснах блога blog@britchickparis. Един ден на една тераса в кафене видях едно грозно момиче, което беше скритият ми портрет. Раздърпани коси, зле облечено с големи очила. Започнах да редактирам "The Ugly Little Girl", която излезе от печата през 2013 г. Трилогията е предназначена за майките и техните дъщери и за това как се изгражда себеуважението. Трилогията ще излезе през следващата година във Франция и се очаква да се появи на сцената в Лондон като музикална комедия.
