ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разговаряме с д-р Силвия Борисова по повод премиерните книги „Сократ и изкуството на диалога“ и „Конфуций и търсенето на пътя“. Те са част от поредицата „Философия за всеки“, с която издателство „Милениум“ си поставя за цел да възроди интереса към извечните прозрения на знаменитите мъдреци в човешката цивилизация. Предстои да излязат и сборниците, посветени на цар Соломон и Сенека. Във всяка от изящните книги са събрани по 44 притчи от и за големите мислители на древността и техните сентенции.
Силвия Борисова е главен асистент по философия в Института за изследване на обществата и знанието към БАН и доктор по естетика. Освен с изследвания в сферата на съвременната философия тя има опит като преподавател в университетски курсове по естетика, в лекции и работилници по етика и гражданско образование за ученици.
- Д-р Борисова, какво от мъдростта на философите от премиерната книжна поредица бихте откроили?
- В Сократ ме удивляват неговата неизчерпаема сила и възгледът му за демоничното в смисъла на вътрешен дух, който задвижва и подбужда към дадени мисли и действия. Самият той е възприеман от неговите последователи като демон – като двигател на духовната енергия на бъдните поколения. Конфуций е важен в много аспекти, но лично за мен – преди всичко с това, че изтъква като най-висша ценност колективния живот, основан на отговорността, уважението и доверието между хората. Соломон впечатлява с поразителната точност на размислите си за всичко най-важно в живота и за необходимата битка то да бъде отстоявано. Сенека и останалите стоици – с учението за дистанциране и поглед отвън и „над“ нещата, за вътрешната непоколебимост.
- Могат ли да предизвикат сентенциите на тези велики умове дълбока промяна у човека?
- Зависи дали човек пази в себе си скритото желание за предизвикателство, онова детско усещане за очакване, че нещо ще се случи или ще се промени. Ако сме открити към това, което ни се казва, една дума само може да прекоси столетията и да ни преобърне.
- Какъв е смисълът в това да се възраждат чрез нови и нови книги притчите на древните философи?
- Смисълът е да се научим да вникваме в думите, които четем, и да им позволяваме да ни разкриват важни и по-дълбоки измерения на живота, на взаимоотношенията ни и на нас самите. Заслужава си да опознаем цялото това богатство, за което древните са имали чудесна представа две и половина хилядолетия преди нас, и да го направим своя основа за по-осъзнат живот.
- Каква психологическа нагласа трябва да има човек, за да посегне към философска книга?
- Водещ е копнежът да разберем нещо съкровено за себе – нещо, което иначе винаги ни се изплъзва, и коего не присъства в романите и сапунените опери.
- Нужно ли е да имаме познания по философия, за да проумеем древната мъдрост?
- Философията като академично начинание се превръща в математика от думи. За да имаш смелостта да кажеш нещо, трябва да можеш да го аргументираш и защитиш. Така че може би колкото по-малко знае човек за философията като наука, толкова повече може да почувства, че разбира автора пред себе си и да съпреживее написаното от него без всякакви аргументи. Новото, непознатото и неопитаното винаги е по-грабващо.
- Какво е мястото на философията в нашия живот днес?
- Много по-голямо е, отколкото подозираме. В днешния свят отново се завръщат с пълна сила големите философски въпроси за мястото и пътя ни под глобалното небе, за разбирателството и сблъсъците помежду ни, за все по-сложната ни връзка с природата. Това означава, че през вековете с нищо не се е променила причината тази „любов към мъдростта“ да ни съпътства и да ни пази по някакъв начин. Колкото и парадоксално да е, тъкмо най-отвлечените и мистериозните сфери на философията, изкуството и литературата, на хуманитарните и социалните науки са ключът, който винаги ни е държал като общност. Тя ни дават вече написани възможните решения как след някакъв обрат в живота да се изправим на крака. Да имаме куража да плуваме срещу течението, да опознаваме себе си, да си отваряме пролуки във всекидневието за щастие, удовлетвореност и увереност, че сме поели в правилната посока. Във всеки човек се крие копнежът да бъде разбран и оценен заради самия него, с всичките му специфични настроения, мечти и проблеми. Надяваме се да имаме смелост да си подаваме ръка в трудни моменти и да споделяме радостите помежду си. Философията обръща огромно внимание на всички тези въпроси и в тях е ядрото и спойката на обществото и отделния човек.
- В кои сфери тази наука може да ни бъде от особена полза?
- Мога да започна да изброявам и да не спра: в разрешаването на проблеми от всякакъв характер, в организирането на работния ни ден, на плановете ни за образование и професионално развитие. Философията има своето отражение в общуването, в отглеждането и възпитанието на децата ни, така че да израснат любопитни и внимателни към хората и света, и най-вече към себе си. Тя ни помага в откриването на удоволствие от дребните неща, в намирането на надежда и любов, и на вътрешно спокойствие преди всичко.
- Защо ученията на древните философи могат да ни помогнат при възпитанието на децата ни?
- В появата на дете родителите и предходните поколения винаги влагат всички свои очаквания и надежди за бъдещето – това не се е променило през времето. Във всички култури децата отрано са били приучавани в цикъла на ежедневните занимания и работа, колелото на живота и бита е било най-важното училище. Докато днес образованието дава на децата множество факти, хвърля ги в социалния живот между връстници, а в същото време родителите са все по-ангажирани и уморени, посветени на изкарването на средства за тях. Оказва се, че днес сме в много по-различно колело на живота. В него деца и родители, задължения и удоволствия са откъснати едни от други. В хода на модернизацията и технологизирането на живота много връзки се загубват. Дължим на децата си намирането на тези връзки отново и за това мъдростта, предадена ни през вековете, може да бъде от голяма полза.
- Достатъчно ли е образованието по философия в училищата?
- Днешните деца са обградени с много повече предмети и информация, с многобройни и по-нюансирани емоции и преживявания. Оттук и нуждата им да се обособят като личности идва на много по-ранен етап, защото в противен случай започват да се чувстват захвърлени и изгубени насред цялата информация, чувства, образи и вещи. Затова гимназията е вече късен етап да се започне изучаването на философските дисциплини. За сметка на това, дори предучилищната възраст не е ранна. Има такива добри практики у нас, свързани с преподаването на философия за деца, в които по лек и естествен начин се развива и задълбочава вроденото у малчуганите любопитство към света и умението им да взимат неочаквани и творчески решения. Въпроси за личните и колективните интереси и ценности, за грижата за себе си и другия са всъщност много по-близки на децата, от което и да е уравнение, формула или сказуемо.
- Конфуций е искал учениците му да мислят задълбочено и самостоятелно – нещо, на което днес в училище все още не учат децата…
- По същите причини във Финландия се прие проект за преподаване, базирано на асоциативното мислене на децата, и отмяната на обособени учебни часове. Той трябва да влезе в сила до 2020 г., а това е скандална новина за нашите географски ширини. Децата навсякъде по света влизат в образователната система като будни мислещи хора. Следва да си зададем въпроса кое в системата прави трудно за тях да се запазят и развиват като такива! Но нямаме правото да обобщаваме, защото въпреки кръстопътната ситуация на образованието в момента има и много учители, които правят чудеса с децата и коват методики, с които истински ги увличат в световете на литературата, географията, математиката и т. н., като през тях им показват живия живот.
- Как може да се възроди интересът към философията днес?
- Не мисля, че той някога е залинявал, или че има такава опасност. Въпросите, от най-малките до най-грандиозните, винаги ще си останат част от нас, съответно – и търсенето на решения. В споделеното интернет пространство възраждането на интереса към философията е много осезаемо. Но във политическото управление и медиите свободомислието и инакомислието е нож с две остриета. Интересно е, че ирландският президент Майкъл Хигинс в своя реч наскоро отбеляза колко е важно ранното образование на децата по философия и нейното по-широко разпространение. Той каза: „Учете философия, за да излекувате нашето общество на „пост-истината“!“ (Оксфордският речник обяви термина „пост-истина“ за дума на 2016 г., той обозначава обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко значение при оформянето на общественото мнение, отколкото емоциите и личните възгледи. – б.а.)
- Откъде е добре да започне пътят ни към мъдростта? Разбираеми ли са за всички думите на Сократ, Конфуций, Соломон, Сенека?
- Можем да започнем този път откъдето искаме, но в зората на философията ще намерим онези „златни ябълки в сребърни съдове“, с които Соломон сравнява точно казаните думи. Древните мислители са уловили тънките моменти на доброто и злото, щастието и скръбта, мъдростта и глупостта в проблясващи през вековете формули – всеки през думите на своята епоха и житейски път.
- Как се е гледало на философията в тяхната епоха?
- Тогава философията е била любов към мъдростта не в днешния абстрактен смисъл, а съвсем буквално. Битието се е възприемало като вечно жив огън, като самия въздух, като течаща вода. Но в такива моменти, когато тази универсалност и сила на философията се осъзнава от управляващите, тя е била и чаша с бучиниш. Онази чаша с отрова, която Сократ изпива, след като е обявен за виновен в две неща: затова, че безчинства, като изследва това, което става и под земята, и на небето, обръща мястото на доброто и злото и учи другите на същото; и че със своите речи и постоянно задаване на въпроси разваля младежта и не вярва в боговете на държавата, а в свои собствени божества.
