Финансистът Мартин Заимов: Ако еврото беше в обръщение у нас, обирите със сигурност щяха да са много повече
Последвайте ни в Google News Showcase
На какво да заложим – евро или левове и как да защитим спестяванията си. Коментар по горещата тема направи пред БТВ бившият подуправител на БНБ, финансистът Мартин Заимов. Той говори и за това дали може да се търси някаква връзка със зачестилите банкови обири в страната.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
„Въпросът за връзка с банковите обири е изненадващ за мен – заяви Мартин Заимов. - Бумът на банковите обири не мога да си го обясня. Ако в обръщение у нас са евра, обирите със сигурност биха били много повече. Бъдете сигурни в това. Еврото е по-ценно само по себе си, защото е в сила на много повече територии. Добра провокация е този въпрос. Това, че аз нямам конкретен отговор на него обаче не значи, че някой не трябва да има”.
През последните седмици у нас са обърнати вече над 1 млрд. лв. в евро и това е заради влизането в чакалнята на Еврозоната.
„Сумата може и да е по-голяма и съм уверен, че е по-голяма – коментира Мартин Заимов. - Това обаче никой не го знае. Нищо обаче реално не се случва. Категоричен съм, че няма такова понятие като чакалня. То е обидно и представлява неспособността на група от хора, вероятно всички нас, да не знаем какво точно говорим. Това означава, че разбираме приемането на еврото като доктор, като полицай. Това е един период на партньорски взаимоотношения. Какво имахме един период, в който преминавахме през едни глави. Период на едно взаимно опознаване. Ако наричаш периода чакалня, по дефиниция си предварително унизен. Заради това и на чужд език това не се превежда. От момента, в който възникна този ненужен проблем с избора евро или левове, досега е ясно, че риск в следващите две три години за спасението на хората няма. Системата ни така е структурирана, управлявана и така обществото работи, че тя не може тайно и изведнъж да е ревизирана. Ще разберем достатъчно рано ако има проблем. Разумните хора ще разберат достатъчно рано и ще има време да си сменим парите. В началото на въвеждането на фиксирания курс с валутния борд в българската финансова система пропорцията левова във валута бе 25 процента. В момента, след 23 години, лева е 80 процента. Системата се самостабилизира в обмена в евра. Колкото повече има недоверие в системата и те сменят парите си от лева в евро, системата става по-трудна за ревизиране. Не мога да си представя някой, който би могъл да предвиди бъдещето, особено днес. Опитваме само да формираме мнението на много хора. Всичко е въпрос на гледни точки. Най-важното е хората да решат. Всяка смяна на курса или липса на такава е полезна за едни хора и не толкова за други. Всичко което правим трябва да стъпи на смисъл. Критичната точка е от чакалнята към приемането на еврото. Там правилата са остарели и позволяват хипотетично промяна в курса. В този период може да се търси ревизия, да се променя закона. Отстояването се свежда до това, съществуващата регламентация на европейската система да бъде потвърдена.
Конкретно, за мен в следващите две-три години риск няма. Трудно обаче може да се предвиди бъдещето. Ако настъпят притеснителни, тревожни ситуации, въпросът не е дали левът ще се промени в евро, а какво ще се случи с еврото. Никой от нас обаче не знае какво ще се случи. Във всички коментари влияем в някакъв процент на хората, на мненията им. Истинският въпрос е дали еврото е успешна или не бъдеща валута. Дали Европейският съюз е успешна или не бъдеща територия. В съвременната ни история сме правили многобройни грешки и в момента въпроса стои дали ще направим поредна грешка. В момента да мислим че бихме могли да се ориентираме към йоана, долара, рублата, от моя гледна точка е глупост. Нашият избор е географски. Европа е най-богата територия в света, част от нея сме и да си задаваме въпроса за еврото ще е наша трудност. Това, което искам да кажа е, че има много турбулентни трудни неща. Повечето българи са доволни и оптимистични. От тази база, която е много добра, и трябва да прекратим разговора колко сме бедни. Трябва да мислим за съществените неща”.
