ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В момент, когато хиляди украинци продължават своите проевропейски протести, си струва да се замислят дали Европейският съюз наистина е в състояние да отговори на очакванията им, отбелязва статия в американското списание "Форбс".
България, смятана за най-бедния и корумпиран член на ЕС, предлага поучителен пример за това какво биха могли да очакват реалистично украинците, ако някога успеят да се интегрират напълно политически и икономически в Европа. Без да звучи грубо, България понастоящем е в пълна бъркотия, пише авторът Марк Адоманис. Миналата зима имаше ожесточени сблъсъци пред парламента, при които десетки бяха ранени, а двама протестиращи се самозапалиха.
Народното недоволство принуди старото правителство на Бойко Борисов да си иде, но новото на Пламен Орешарски - крехка коалиция, оглавена от социалистите - се оказа замесено в голям политически скандал веднага след като взе властта. През цялата година протестиращи продължиха да изразяват възмущението си от корупцията и нравствената деградация, както и от застоя в процеса на удовлетворяване на исканията им.
Сега можем само да гадаем кога ще свърши проточилата се политическа криза, пише авторът. В лицето на България виждаме страна от ЕС, в която бедността е изключително широкоразпространена, трудовия пазар - тромав, насилническата ксенофобия расте, а обществената обезвереност и възмущение от корупцията в политиката и обществения живот са все по-силни. Ясно е, че интегрирането на България в Европейския съюз не е причинило политическите, социалните и икономическите й проблеми.
Те се коренят в историята на страната и особено в пагубното влияние на десетилетията на комунистическа диктатура и управление на икономиката. Трябва да е ясно също обаче, че Европа е направила нищожно малко да помогне на България с конкретни решения да се справи с проблемите си, изтъква авторът на материала. Означава ли това, че Украйна неизбежно ще се превърне в по-голяма версия на България? Не. Украйна е държава с други традиции, с други институции.
Предвид резките политически разделения между Изтока и Запада, размерите на корупцията, незавидното й икономическо състояние и липсата на реален консенсус в кръговете, вземащи решения, относно бъдещето на страната и накъде да се движи тя обаче, не е трудно да си представим, че дори да се сближи с ЕС, многобройните й проблеми ще останат, допълва статията.
