Фосили на два милиона години показват как са чували предшествениците на човека
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Фосили на два милиона години, сред които и три миниатюрни костици от средно ухо, дават възможност на специалистите да определят какви слухови възможности са имали предшествениците на ранния човек по времето, когато са започнали да чуват повече като хора, а не като шимпанзета, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
Палеоантрополозите от университета на Бингамптън са работили с фосили от два вида - африкански австралопитек и парантроп робустус, намерени в РЮА. Те показват, че представителите им са чували по-добре от шимпанзетата и хората в честотата, улесняваща гласовата комуникация в саваните.
И двата вида са със смесени анатомически черти от маймуните и хората и са живеели в тревисти екосистеми с малко дървета, а не в гори като по-ранните предшественици на човека.
И при двата вида слухът е най-чувствителен при малко по-високи честоти в сравнение с шимпанзетата. Те са имали и по-добър слух и от хората, и от маймуните в обхвата 1.0 - 3.0 килохерца. В този обхват влизат гласните и някои съгласни.
Този слухов обхват е особено подходящ за живот в саваната. В открита среда звуковите вълни не пътуват толкова далече, колкото под короните на дърветата - обясни ръководителят на изследването Ролф Куам.
Хората са се отделили от шимпанзетата преди 5 до 7 милиона години. Човешкият вид Хомо сапиенс е възникнал преди около 200 000 години. Той се отличава от другите примати с по-добър слух в по-голям регистър честоти, общо от 1.0 до 6.0 килохерца, който обхваща много звуци от речта.


