Фотографът Николай Генов: Предостатъчно ми е, че за 63 години си опазих достойнството
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Фотографът Николай Генов (63 г.) е най-страстният български скитник. Още през соца отпраши към Индия и сякаш още не се е върнал от Изтока, където духът напътства тялото, а не обратното, както е из Европа. Затова и не му бе трудно да се присъедини към гладната стачка на Едвин Сугарев на 1 юли. Интервюто с Николай направи Петър Бучков от сайта novatarealnost.bg на шестия ден от началото на неговата гладна стачка..
- Защо се присъединявате към мирния протест на Едвин Сугарев? Има ли нещо, което ви разделя и сближава едновременно...
- Подкрепям Едвин приятелски, защото е честен човек и не е давал доказателства пред мене за противното. Познавам го като един корав мъж, с когото заедно сме попадали в не една трудна ситуация или както се казва, сме изяли торба сол. Преди години се изкачихме на един висок връх в Хималаите. Нито за миг тогава Еди не прояви малодушие, страх или слабост. Убеден съм, че не ги е проявявал и друг път. Ужасявам се от морала на онези, които ми се обадиха и се присмиваха „как щели да носят сандвичи на Едито“. Горещо се надявам, че това не е моралът на всички в бедната ни държава, въпреки че духовната пустота у мнозина взема застрашителни размери.
Нека си припомним как, когато им казваха, че е време комунистите да поемат вината за концлагерите, за атентата в „Св.Неделя“, с който избиха сума невинен народ и още куп масови убийства и погроми на държавата, се подиграваха с отговора, че щели да поемат вината, но само с мезета. После се преобразиха в социалисти. Та нали всички знаем, че сагата за куфарчетата с пари е истина и тя роди олигарсите, срещу които сега са протестите. Свидетели сме как бедни като църковни мишки послушници, само за седмица станаха милионери. Обясняваха ни, че плели пуловери и пестели от банички. Това са децата, а вече и внуците, и гавазите, и шофьорите на някогашните сатрапи. Трябва ли да ви казвам азбучната истина как сега водят държавата към светли бъднини. „Защото сме социалисти“ – книга с куп лъжи и празнословия. Другарите им не са по-различни и сега, когато твърдят, че хилядите протестиращи били насъсквани от Сорос и още кой ли не от болните им фантазии. Но нали се оказа много удобно да се прехвърля всичко на Световната конспирация, че ние да си останем безгрешни…Бедата е, че у хората се всели страх за несигурния утрешен ден, дори по-голям от онзи по времето на сатрапа Живков. Тези неща прекрасно знаят всички, но не всички са на улицата.
- Да продължим за Едвин.
Всички знаем добре как преминава пътят на този идеалист и романтик - без компромиси и често в единоборство с „невъзможни“ противници, за което повечето от нас не смеят и да си помислят. Нека си дадем сметка колко от нас са като него.
Притеснително ми е, че той има тежък диабет и стачката, с която се е захванал, е много опасна. Защото, дори и да не завърши „летално“, той ще повреди до такава степен организма си, че просто ме е страх да го мисля.
Но пък на скептиците към подобни действия нека припомня максимата, че „когато духът е болен, тялото неминуемо страда“. Това се отнася за всички ни.
- Явно познавате добре Еди. Не мислите ли, че и той, и вие ще сте по-полезни в Духовното по Пътя до Края, който Бог ни е отредил?
- Нали знаете онова велико стихотворение „Момата с иглата, учений с ума…“ Лично аз съм вечно скитащ фотограф, който се опитва понякога и да пише и нищо повече от това, което имам, не ми трябва. Написал съм 11 книги, повечето в съавторство със съпругата ми и мой вечен спътник Румяна Николова и сме показвали десетина фотоизложби и два филма. Стига ми! Не съм публична личност, нито през живота си съм имал каквито и да било апетити за постове, власт, пари и други подобни облагодетелствания. Дори в името на свободата над 10 години съм на свободна практика. Не се стремя и към слава, защото май за това ми е минало времето. Просто ми омръзна за над 20 години демокрация, всеки ден да живея с чувство, че съм току-що слязъл от люлеещ се кораб и ми се повръща. По полезно ще е младите хора още днес да изчистят отровата около себе си, а съветвам и околните за помислят за това, защото времето лети пред очите ни и няма защо повече безброй хора да мизерстват, осигурявайки комфорта на шепа негодници.
Стига вече сме се самоуспокоявали, че ако сменим сегашните, нищо няма да се промени. Бих отговорил: НЕ, ще се промени съзнанието ни и съзнанието на следващите там горе, скрити от „народната любов“ по кабинетите, които вече ще живеят с чувството, че нищо не е безнаказано. Това е най-голямата сладост на свободата и демокрацията.
Лично на мене, каквото съм направил досега, ми стига и ми е предостатъчно богатството, че за 63 години съм успял опазя човешкия си образ и достойнство. Просто е недопустимо днес един честен човек, за какъвто ни представят Орешарски например, толкова често да мени образа си и да прескача за няколко години от една категория в друга, без да се замисли какво ще остави след себе си. Да си кукла на конци не е най-голямото достижение днес и съвсем не кореспондира с честта и честността, а понякога поставя човек и в жалки ситуации. Това проваля съвсем естествено и професионалните му качества, защото той неминуемо и още много пъти ще се провали и ще остави лош спомен след себе си. Видяхме го него, „независимия“, как сричаше спуснатото му правителство от „експерти“, запознавайки се и се оплиташе в отговорите си като стеснителна ученичка.
Някога Св. Марко, евангелистът, е казал, че няма полза, ако човек придобие целия свят, а повреди на душата си. Бедата е, че този човек ще остави срамно наследство на наследниците си и децата му ще живеят със срама от неговите постъпки. Съгласен съм, че на човек трябва да се даде шанс, но този човек само за седмица натвори такова гафове и така се оплете, че и всички вече му се смеят. Единственото, което направи успешно, е, че им е удобен. Какъв повече шанс на един провалил се само за седмица човек?
Това, разбира се отнася и за Станишев, с разликата, че той няма и професионалните качества. Веднъж забатачил държавата и сега го прави отново с олигарсите „зад кадър“. Типично за дребните, амбициозни и жалки хора е това човече, което загуби веднъж битката с Бойко Борисов как се пъне за кокала. Всъщност и самите му другари вече са се парили от методите му. На мотор се качи, за да шашка електората с мъжественост, каквато му липсва…
Тук бих желал изрично да добавя, че ни най-малко не съм поддръжник нито на ГЕРБ, нито на Бойко, а само констатирам фактите!
Не мислите ли, че човек е свободен да избере да живее, вместо да умре в краката на ГЬОНСУРАТИТЕ –политици ако не изпълнят условията му . Кое е по-истинско: Сила ли е да избереш живота; горделивост ли е да избереш смъртта ако не изпълнят исканията ти
Не съм привърженик на героиката в мирно време. Да се говори за „смърт“ е много рано и не всичко е загубено, но все пак нека спестим обидните квалификации, въпреки че същите хора ни обявяват за изнудвачи и манипуланти. Лично на мене ми е останала поне малко надежда нещо да се промени. Изключително трудно е, но може. Колкото и да ме обвинявате в наивитет, промяната е в ръцете на новите млади политици, които се надявам да сменят статуквото. Нека си отварят очите на четири тези, които са решили да се захванат с политика. И само не се отчайвайте, защото времето май е дошло.
Да си спомним думите на онзи герой на Вазов, който „обичаше учението и учените“. И вярваше, че в науката се крие онази велика сила, която ще преобрази света, а беше и убеден, че младите и „лудите“ ще го спасят.
- Лао Дзъ определя нашите дни на земята като „Голямото объркване”. Дали и ние не се объркваме като си мислим, че можем да променяме другите. Не е ли по-добре да променяме само себе си и да станем повече.
Според легендата този мъдрец каноник, чието име в превод означава Старото бебе, е роден в Китай през 604 г. пр. Хр. Създал духовно движение, което търси достъп до Дао (Пътя), възприеман като върховна реалност. Основава се на два канонични текста: “Даодъдзин” и “Джуандзъ”, от които за основополагащ се приема първият, превеждан от едни като „Книга за Пътя и неговата сила”.
Знае се, че той бил на висок пост като пазач на императорските архиви, но се изморил от фалшивия дворцов живот и потърсил уединение. Възседнал своя черен бик и тръгнал на запад към планините. Когато стигнал портите на граничната застава, го спрели и тъй като бил разпознат, казали му, че ще го оставят да напусне страната само след като напише на книга своята мъдрост. Лаодзъ се уединил за 3 дни и се върнал с ръкописа “Даодъдзин”. Пуснали го и повече никой не го видял…
