Французин наруши карантината, за да се грижи за български тираджия
Последвайте ни в Google News Showcase
Във времена на пандемия, когато всеки бяга от ближния като от прокажен, един французин наруши карантината и прояви човещина към български тираджия. Тази история няма връзка с коронавируса, но въздейства още по-силно сега, когато човешкото присъствие е по-необходимо от всякога.
Иван Монов е икономист по образование. Работи като държавен служител в Изпълнителната агенция по лозата и виното, докато по финансови причини не решава да влезе в международния транспорт. Преди 4 години започва работа като тираджия в датска фирма. Събира товари от Дания, кара ги до Франция, където ги разтоварва, после взема други стоки и и ги транспортира до скандинавските страни. „Парите са добри, но съм далеч от семейството, боли ме, че дълго не виждам детето си”, тъгува Иван, който вече 3 месеца не се е прибирал в родината. Ето защо го трогва жестът на непознат французин, запълнил липсващата топлина на дома.
В късния следобед в понеделник Иван пристигнал с камиона си във френското селце Севре. Тук се намира фирмата, в която трябвало да разтовари на следващия ден. Потърсил място за паркиране и не след дълго решил да се установи в края на селото. От кабината виждал къща, в която играели деца, а жена на средна възраст, вероятно майка им, шетала около тях. Към 9 вечерта излязъл около 40-годишен мъж, приближил се до камиона и поздравил усмихнато. След обичайната размяна на любезности французинът обяснил, че в момента жена му приготвя вечерята и с удоволствие ще почерпи с нея тираджията от България. „Казах: не, благодаря! Имам си всичко. Запасил съм се с храна поне за месец." Той не отстъпваше. След 10 минути се върна с табла, отрупана с топли ястия”, разказва Иван. Вечерята на французина превърнала шофьорската кабина в ресторант с три звезди Мишлен. Менюто се състояло от супа, салата с различни зеленчуци, местен специалитет с ориз и месо, и два вида баница - сладка и солена.
Към вечерята французинът предложил бутилка червено вино и чаша чай. Кралска трапеза, но не тя, а жестът на съпричастност трогнал Иван. Жест, който го убедил, че важното е преди всичко да бъдем хора.
Такова сърдечно отношение към шофьорите българинът среща само във Франция. Там непознати се втурват да му съдействат, винаги когато сбърка маршрута, и дори сами го водят до мястото, към което се е запътил. И докато в Дания се мръщят, когато тираджия иска да използва тоалетната, тук сами му я посочват. Иван има своето обяснение за това. Икономиката на Франция е тясно свързана с логистиката, затова там шофьорите са на почит. Французите са възпитани така.
"Мои познати твърдят, че хора с добри сърца се срещат навсякъде по света. Приятел ми разказа как отседнал в швейцарско градче близо до Базел. Вечерта поръчал на рецепцията да го събудят в 5 сутринта, защото трябвало да пътува. Рецепционистката го погледнала с невярващо изражение: „Но вие ще изпуснете закуската!, недоумявала. "Не е проблем", отвърнал нашенецът, а на сутринта, когато отворил вратата на хотелската стая, пред нея го чакали два топли сандвича и кана горещо кафе.
За уникалната си френска вечеря Иван споделя във фейсбук, а коментарите под публикацията са повече от възторжени. Има, разбира се, и скептици, които твърдят, че у нас такива жестове са невъзможни. Приятел на тираджията от родния му град Долни Дъбник обаче е на мнение, че хората се делят на добри и лоши, а не на българи и чужденци. „Често ми се случва да помагам на непознати. Преди седмица засякох в Долни Дъбник шофьор на гръцки тир, който транспортираше овце. Предложих му да споделя вечерята си с него, той отказа, но аз настоях. По-рано пък немски шофьор спря близо до нас. Предложих и на него прясно приготвена храна, защото преди всичко сме хора”, вълнува се приятелят на Иван.
Той е убеден, че по същия начин биха постъпили и децата му, защото така ги е възпитал и такъв пример им е давал със собствените си дела.
„Не коронавирусът, а човещината е причина за жестовете, които тези хора правят”, смята тираджията. Той е пътувал къде ли не по света и твърди, че всяка страна, през която е минал, притежава собствена красота. „Преди харесвах динамиката на големите градове, а сега - провинцията, селата, планините. Емоцията от пътуването обаче не е същата, ако нямаш близък човек, с когото да я изживееш и споделиш”, убеден е Иван, чиято история подробно разказва "Марица".
