ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Имаме всички основания да се радваме на ниските лихвени проценти: потребителите са доволни, че това повишава покупателната способност на техните пари, което им дава възможност да купуват повече стоки и услуги, както и по-лесно да купуват жилище или автомобил, казва Жак Атали, френски икономист, финансист и философ.
Предприятията могат да инвестират на по-ниски цени и по-лесно да привличат потребители. И, накрая, държавите по-лесно погасяват задълженията си и могат да увеличат обема на своите акции. Така че понижаването на лихвените проценти има положителен ефект за увеличаване на доходите, които надхвърлят лихвата и водят до намаляване на съотношението дълг-доход, което е важно за кредиторите. И все пак този позитивен цикъл не трябва да прикрива три важни негативни ефекта от твърде ниските лихвени проценти. Когато тези лихви са твърде ниски, кредиторите са в загуба.
Първо, банките много по-трудно балансират своите сметки, освен ако теглят пари от централните банки при нулева лихва. След това застрахователните компании, които трябва да инвестират в държавни облигации, са силно затруднени да поддържат рентабилността, необходима за финансиране на допълнителните пенсии на своите клиенти, а пенсионните фондове пък също са принудени да инвестират във все по-рискови продукти, както направи един от най-големите в света пенсионни фондове – японският GPIF.
Предприятията вече не могат да плащат в брой и губят един значителен източник на печалба, който е бил твърде значителен. И, накрая вложителите вече не могат да защитят своите спестявания, които всекидневно губят от стойността си, освен ако те поемат още по-големи рискове. В крайна сметка, печалбата на всички вложители и управляващите спестяванията им става все по-несигурна.
За да се предотврати този риск и чувствайки, че съживяването може да доведе до връщане към инфлацията, някои и най-вече САЩ, ще поискат да повишат своите лихвени проценти. Първо, вече няма да е достатъчно да сторят това и то ще бъде трудно: минало е времето, когато централните банки са определяли своите лихвени проценти, пазарът е по-силен от тях. А ако процентите са твърде ниски, то ще е и защото парите са по-изобилни от възможностите за инвестиране, и то рисково.
По-нататък, ако това стане и ако лихвите се повишат, първо в САЩ, инвестициите в световен мащаб ще се увеличат повече от всякога в Америка, доларът ще започне бурно да се покачва, а растежът в Америка, а след това и в останалия свят ще спадне. Вследствие на това всички ще направят така, че лихвите да се понижат възможно най-много. В края на краищата, това ще даде възможност на кредитополучателите да надхитрят кредиторите и то по-ефикасно и по-дискретно отколкото би го сторила инфлацията.
Приходите от спестяванията, пенсионните или персоналните фондове ще спаднат значително и дори може да са с отрицателен знак. Спестителите вече няма да имат основания да оставят парите си в банките. И щом сътресенията отшумят и кризите опразнят портфейлите, пенсионерите, които са най-потърпевши от ниските лихви, ще трябва да работят по-дълго, дори и след пенсионирането си, за да поддържат достатъчно ниво на доходите си.
И се стига до ирония на съдбата: възрастните, които са искали края на инфлацията, подяждаща доходите им, трябва да се примирят с намаляване на лихвените проценти, което пък с течение на времето ще доведе отново до инфлация. Единственият начин да се предотврати такова обедняване на тази прослойка е не само непрекъснато да се насърчава растежът с илюзията за лесни пари, а този растеж да се подкрепя с реални инвестиции в инфраструктурата, която е източник на трайна и креативна заетост, толкова нужна на света.
