ФУНДАМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ: Украинизацията на България. Османското иго, което стана "присъствие". Освободителите, обявени за "окупатори"
Последвайте ни в Google News Showcase
Академичният съвет на Софийския университет се разграничава от интервю на проф. Дарина Григорова пред сайта "Поглед инфо", защото било проруско.
Т.е. тези "будители" заклеймиха и стигматизираха свой колега, който отказва да участва в общия хор и да налага на студентите си украинска пропаганда, която в момента е превърната в официална държавна политика на България и съвсем естенствено е впрегната и науката.
Фалшифицират се данни по езикознанието, етнографията и историята, за да се денационализира народа ни, или поне част от него, за да може да прегърне всякакви псевдокаузи. По този начин се измислят и утвърждават нови нации, като украинската, от които се нуждае съответната геополитическа конюнктура.
Отвсякъде ни се втълпява, че нашата съдба е неразривно свързана със съдбата на нашите съюзници, в случая Украйна, и че не може да има никакво колебание относно пътя, по който вървим. Винаги е било така и така ще е и в бъдеще. Въпросът е колко устойчиви ще се окажем в крайна сметка ние, българите.
Унищожаването на Паметника на Съветската армия и изродската торта на ДБ, например, са фрагменти от механичното копиране на украинската пропаганда, която Киев ползва особено агресивно след преврата от 2014 година. Затова и мнозина твърдим, че България се "украинизира".
Това обаче у нас се превръща в жалък фарс, защото невежеството и липсата на талант у дехуманизираните девианти, които се явяват най-яростни и гръмогласни рупори на украинския наратив, им пречи да проумеят, че нашата култура, бит и душевност няма скоро да приемат русофобските постулати, които ни натрапват, за национален идеал. Въпреки това, колкото повече напредва руската армия на Източния фронт, толкова по-яростна и безскрупулна става украинската пропаганда, налагана у нас чрез едно хиперактивно малцинство, което е проникнало във всички сфери на живота ни.
Всъщност предисторията на този обществено-политически фарс е доста назад във времето – още в самото начало на т.нар. "преход". Първо последователно обявиха османското петвековно иго за съжителство и присъствие, впоследствие посочиха освободителите ни за окупатори и агресори.
А антикомунистическата пропаганда, която служеше като основен мотив за съществуването на определени фаворизирани от западните посолства групи, неусетно се изроди в яростна русофобия, въпреки че Руската федерация след разпада на СССР е капиталистическа страна, подчинена на либералния „свободен пазар“.
След паметниците и историята, която се свързва с тях, неминуемо ще дойде ред и на религията ни, следващия рубеж на розовите хунвейбини. Никакво православие не е нужно на социопатите, които ни налагат тяхната нормопатия, напротив, всякакви религиозни темели и устои трябва да бъдат премахнати, а историята на всичко да се пренапише така, че да отговаря на "съвременните" изисквания - новото нормално.
Ама няма да им се получи и ще си останат малцинство.
Прекалено агресивно и натрапчиво се иска от нас да се съгласяваме с неща, в които не вярваме. А тези "нови революционери" пред очите ни потъпкаха паметта на родителите си и станаха проводници на една антихуманна идеология и политика, която няма как да добие необходимата популярност, а и не на последно място колелото на историята не се върти в тяхната посока.
Относно пофесор Григорова и заклемяването й от академичния съвет на университета, за мен най-показателно и тревожно в тази ситуация е пълната тишина от страна на нейните студенти. Ако сред тях има някой, който би искал да изрази мнение или позиция, нека се свърже с мен и ще получи трибуна.
Иначе "учените" бързат да се позиционират, защото правоверният украинец Денков обяви, че след "ротацията" ще става вицепремиер и министър на образованието и в този ред на мисли безгръбначното поведение на съвета им не ме изненадва.
Страхил Ангелов
