ФУТБОЛНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ В ПИК! Относно драмите в София и Копенхаген! Георги Атанасов със звучен шамар по БФС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният спортен журналист и публицист Георги Атанасов отправя звучен словесен шамар към БФС. В ексклузивен коментар пред Информационна агенция ПИК, Атанасов заяви много тежки думи по повод постъпка на Козмин Моци след дербито между Лудогорец и ЦСКА (1:0). Жоро също така споделя взривяващи тези свързани с реферството в шампионата, а и насочва вниманието към хипотеза, мълва, според която "армейците" се "радват" на съдийска сеч в Европа... с любезното съдействие на родната футболна централа. Ето продължението на ексклузивното интервю с Георги Атанасов.
- Г-н Атанасов, относно темата със съдийството - да се върнем няколко дни по-назад в спортната хронология. Засадата при първия гол на Копенхаген на "Паркен" срещу "червените" е явна, навярно за феновете на клуба и за ръководството, играчите дори и обидна? Все пак завръщането на "армейците" в евротурнирите не може ли да се определи като по-скоро почти и изцяло позитив за отбора?
- Разбира се, че може и трябва да се посочи като позитив и то сериозен. Тъй като ЦСКА се завърна достойно в своята Европа след 4-годишно изгнание. Участва в три кръга, събра хиляди зрители по трибуните, възстанови престижа на своята историческа марка.
Представи се равностойно срещу един отличен тим като Копенхаген, който е най-силният скандинавски отбор през последното десетилетие с десетина и повече участия в групите на Шампионска лига и Лига Европа. И въобще като теглим калема, трябва да си кажем, че лятната кампания на "червените" в Европа беше много добра.
И най-вече представлява една сериозна стъпка към рестарт на европейското присъствие на ЦСКА в следващите сезони, в което не се съмнявам. Да се върнем обаче на вечната, банална, болна и неизбежна тема за съдийството. Вие споменахте колега Илиев, че "армейците" бяха ощетени много грубо в Копенхаген.
- Явно...
- Явно и ще добавя - и в София. Ако си спомняте на "Васил Левски" белгийският рефер изгони пресилено Чорбаджийски, след като не бе отсъден задължителен, 1000-процентов двоен удар за връщане на топката към вратаря на гостите. И въобще сякаш богатата Белгия подпомагаше още по-богатата Дания.
За да стигнем до жестоката гавра с морала и законите във футбола при признаването на първото попадение на Копенхаген на неговия "Паркен", когато тъмнокожият централен нападател Н`Дойе беше на метър-два в очевадна засада зад "червената" защита и даже никакъв ВАР не беше необходим, никакви телевизионни повторения, стоп-камери или т.н, защото в реално време, с просто око от трибуните се виждаше как играчът на домакините е очебийно пред последния от отбраната на "армейците".
По този повод датските журналисти споделиха съвсем коректно като възпитани и толерантни хора, истински европейци, че става дума за абсолютен офсайд. Така, че повече коментари едва ли са необходими за тази скандална ситуация.
Ще добавя от свое име - тава, че няма как един клуб като Копенхаген, който освен, че е най-силният в Скандинавския регион през последните години, има за спонсори могъщи корпорации като "Карлсберг" и "Ауди", които случайно или не също така са спонсори и на... УЕФА. Останалото както се казва е - мълчание...
С една сериозна въпросителна е и хипотезата, която битува сред не малко хора във футболните среди у нас, че за скандалното съдийство на белгиеца в София и на турчина в Копенхаген е повлияло и представете си - българското участие в УЕФА, това, което Христо Стоичков нарича - "лоби-бара" на Централата.
- Изпреварвате следващия ми въпрос, не би ли следвало БФС по някакъв начин да се застъпи за "червените" във въпросната ситуация - и в Дания, а и за положенията, които вие коментирате относно спора в София? Пък в момента излизате с теза, която е коренно противоположна?
- Завърших мисълта си за скандалите около съдийството с ироничната реплика, че останалото е - мълчание. Като зад него надничат неудобни въпроси. Нека да бъдат от "теория на конспирацията", но уви тази теория у нас винаги излиза вярна.
И бих казал, че това ваше питане за евентуалната намеса на Българския футболен съюз е точно по ирония на съдбата с обратен, анти-български, анти-армейски знак. А именно - какво може да очакваме от Футболната централа на страната, която и при отнемането на лиценза на ЦСКА за Шампионска лига преди 10 години, и миналото лято, когато 31-кратните първенци бяха извадени 5 минути преди жребия за Лига Европа, и в други случаи - БФС е показала не само липса на национално съпричастие към проблемите на ЦСКА конкретно, но и винаги е застъпвала една драстично анти-червена, анти-национална позиция става ли дума за 31-кратните шампиони.
Може би по отношение на други клубове не е така, но спрямо "Армията" Българският футболен съюз винаги е бил мащеха, а не майчица. И още нещо, споменах за една изключителна остроумна и точна метафора на Христо Стоичков, който нарича участието на Боби Михайлов в управата на УЕФА не лоби, а лоби-бар. Всеки може да си обясни какво има предвид най-големият български футболист.
Но аз бих продължил малко по линия на конспирацията, която не е никак конспиративна, защото е публична тайна, а именно - дали пък Михайлов или някой друг около него от БФС не е станал проводник на дебелата анти-армейска линия, която наблюдаваме непрекъснато в мачовете от българското първенство.
Онзи ден съдийският рецидивист Николай Йорданов отново потвърди тази политика с гадната си свирка, вие започнахте с въпроси по този повод от дербито в Разград. На базата на целия въпросен исторически материал, аз се питам - дали пък феодалът, който ръководи българския футбол в сянка и зад кадър, макар че въпросната сянка е силно осветена от публичната тайна, дали пък този феодал чрез подгласници, марионетки в БФС, не е допринесъл за ужасяващото съдийство срещу ЦСКА и в София, и в Копенхаген?
Отново казвам - наречете го "теория на конспирацията", но за мен на базата на огромния ми медиен и обществен опит в спорта и във футбола по-специално, някои от тези на пръв поглед странни хипотези, ми изглеждат съвсем реалистични.
- Г-н Атанасов, един по-необичаен въпрос, провокиран и от вашите думи. Говорите за Футболния съюз.
Според моето мнение Антон Недялков (макар и освиркван бурно от публиката на "армейците" по време на дербито с Лудогорец (1:0 за "зелените") беше футболист номер 1 на срещата.
Десподов е може би талант номер 1 сред българите надежди в целия шампионат, същевременно Малинов е изключително стабилен, младият Лясков, навярно макар и грешката му при попадението на Вандерсон, е сред приятните изненади в първенството.
Дори Горанов, който е лидер в тима на "сините" е свързан с тима на "оранжевите".
Ясно е, че ЦСКА, Лудогорец като действащ шампион и Левски са в бясна надпревара за титлата и масово и в трите клуба се разчита на чужденци, което е видно.
Следното ми питане с цялата тази предистория е - кога "червените", "зелените" и "сините" ще изкарат и наложат подобни таланти?
Кой от трите гранда въобще е най-близо до това да е люпилня, която да помага на националния отбор на България, който пък безспорно е футболен състав номер 1 на страната по важност и с това би трябвало да се съгласят феновете на всички тимове?
- Във вашия въпрос, колега Тервел, се съдържа един много ясен подтекст и контекст, а именно за това, че близо 80 процента от играчите в мъжкия и младежкия национален състав в момента на България са преминали през школата или отборите на Литекс Ловеч.
Вие споменахте и сегашния капитан на Левски Горанов, и Лясков, Малинов и Десподов от ЦСКА, и Недялков от Лудогорец. Има и още много футболисти като тръгнем от част от младите момчета, които изброихме и стигнем чак до първите звезди на представителния тим - Ивелин Попов и Георги Миланов.
Без да продължавам с още десетина имена. По повод на един от последните мачове на националния отбор в медиите излезе статистика, в която черно на бяло колегите изчислиха, че 70-80 процента от играчите в един или друг момент са преминали под егидата на Гриша Ганчев.
Това показва професионализъм, визия за футбола, управленско умение при ръководството на един футболен клуб. Като тръгнем от ДЮШ, селекцията и стигнем до "А"-тима.
Този принос на Гриша Ганчев за българския футбол не е никаква тайна, защото когато фактите говорят и неприятелите трябва да замълчат.
И именно въпросното доказано умение на този човек беше причината за неистовия вой, с който бе посрещнат неговия ангажимент с ЦСКА. Защото душманите на 31-кратните шампиони отлично си дават сметка, че това, което Гриша Ганчев направи в нефутболния град Ловеч, ще го стори с още по-голяма сила в една историческа футболна, спортна и социална институция като ЦСКА.
