ФУТБОЛНО ТОРНАДО В ПИК: Жоро Атанасов с взривяващ коментар за "трикольорите" и БФС
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният спортен журналист и публицист Георги Атанасов направи ексклузивен коментар пред ПИК след мача за Купата на България между Лудогорец и ЦСКА, спечелен от "армейците" в Разград с попадение на Пинто. Ето и продължението на интервюто с Жоро Атанасов, в което той изразява мнението си относно случващото се с представителния тим на България и футбола като цяло в страната.
- Г-н Атанасов, по темата национален отбор на България, може да кажем, че в домакинството на Черна гора (1:1) имаше и не малко позитивни периоди за състава ни? Но по мое мнение, представянето при визитата в Косово (1:1) беше тежко за наблюдаване от хората, които обичат футбола в родината. Вашият коментар за старта на "трикольорите" в квалификациите за Евро 2020, с въпросните 2 равенства?
- Аз споделям неприятното усещане, за което говорите, колега Тервел, по време на двубоя в Прищина срещу Косово. Но бих казал, че не беше кой знае колко по-приятно и при домакинството срещу Черна гора на полупразния стадион "Васил Левски". Стартът в европейските квалификации не е успешен. Тъй като, съвсем нормално, би трябвало при тази програма да започнем с 6 точки. Домакинство на Черна гора, която пристигна без най-големите си звезди - Йоветич и Савич. И гостуване на Косово. Съвсем нормално е, че след приличното представяне по време на мачовете в новопромотирания турнир - Лига на Нациите и при тази програма на старта на евроквалификациите, ние би трябвало да започнем с 6 пункта. В най-лошия случай с 4 точки, а тръгваме с 2.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
И то при положение, че повтарям - Черна гора се представи с един много скромен тим, а Косово още е сред т.нар. - "футболни джуджета", макар да произлиза от легендарната школа на бивша Югославия. При всички случаи нашият отбор се провали на старта на въпросните квалификации и много се страхувам, че това начало на кампанията ще даде отражение и на цялото представяне и по-нататък. Макар, че кой знае?
Доколкото гледам съставите, Чехия преминава през един етап на смяна на поколенията. Макар, че за разлика от нас чехите продължават да присъстват авторитетно на европейската футболна борса като регулярно изнасят играчи в елитните първенства - в Топ 5 или Топ 10. Докато какво можем да очакваме от нашия тим, след като в момента, ако не ме лъже бързата сметка, имаме един единствен футболист подвизаващ се в шампионат от Топ 5 - това е Кирил Десподов в Каляри.
В това време споменатите черногорци имат Савич, който играе в Атлетико Мадрид, Йоветич в Монако. 10-15 други състезатели от представителния им отбор пък се подвизават макар и на не най-високо ниво, но в средни клубове във Франция, Италия, Белгия, Холандия, имат хора в Испания и т.н. Дори косоварите разполагат с не малък брой футболисти, които играят в силни клубни шампионати. А при нас, в отсъствието на Кирил Десподов, най-високото ни представителство е Ивелин Попов в руския Ростов. Просто ужасяващ дефицит на качество.
Тъй като не е тайна, че национални гарнитури като нашата, държавите от бивша Югославия, Чехия, Полша, Унгария, Словакия, даже Австрия и т.н. представителните селекции на тези държави са функция от присъствието на техни футболисти в силните първенства на Стария континент. Т.е ако имаш футболисти, които са подготвени, шлифовани, динамизирани, ъпгрейдвани ако мога така да се изразя, на високо европейско равнище, ще имаш и успехи. Така както ние дължим великата епопея САЩ'94 на нашите таланти, които се реализираха на най-високо равнище в Европа.
Така, че в момента обективният анализ трябва да ни направи жестоки реалисти и да ни спести всякакви илюзии. С този отбор, с въпросния кадрови потенциал, ние не бихме могли да разчитаме на нещо повече, освен на трето-четвърто място в квалификационната група. Освен, ако не се случи някакво чудо тип - "Парк де Пренс" 1993-а и отгоре, но веднага пояснявам, че визирания футболен подвиг преди четвърт век, всъщност беше донякъде логично чудо, защото го осъществиха едни великолепни майстори. Всички знаят за какви грандиозни футболисти става дума. Докато подобен подвиг в момента много трудно може да се случи и само някакви невероятни издънки на чехите и черногорците, някаква наистина магическа въртележка може да ни избута след Англия в класирането.
И слава Богу, че Господ отново се оказа българин, та не ни срещна с британците тази пролет, защото имаше според мен вероятност да запишем исторически резултат в наша вреда разбира се. Чехите и черногорците се откачиха с по петица, а ние можеше да отидем и на шестица.
- Без да се напада по какъвто и да било начин селекционера Петър Хубчев. Но не е ли логично Георги Миланов, който е ас на МОЛ Види, тим надвил този сезон Лудогорец в евротурнирите, и при все, че може би освен "орлите" друг клуб в България трудно би си позволил въобще да плаща сегашното възнаграждение на Миланов - та не е ли мини-неточност на Хубчев, че не повика Георги (подвизаващ се силно в чужбина, макар и не в грандиозен шампионат) за старта на евроквалификациите? И редно ли е Миланов да е в радара на наставника за следващите мачове на "трикольорите"?
- Аз също бях учуден от отсъствието на Георги Миланов, който така или иначе от няколко години бе най-силната фигура в полузащитната линия на нашия отбор. И странно ако не е имал контузия, как така остава извън представителния ни тим, докато в същото време са включени някои футболисти с доста спорни изяви в своите клубни отбори, но не бих искал да давам акъл на един сериозен професионалист като Петър Хубчев, който буквално прави от нищо - нещо.
Поне го стори до някаква степен по време на мачовете от Лигата на Нациите. Уви, на старта на евроквалификациите не му се получи. Но какво наистина, колега Тервел, да направи Петър Хубчев. Аз писах в един мой коментар - не Петър, а Пеп (визирам Гуардиола) да беше, няма как да ни зарадва с този национален тим. Но тук отново трябва да върнем топката към вътрешната конюнктура футболна.
- Какво имате предвид?
Според мен е нужно да си зададем тъжния въпрос: "Защо стигнахме дотук?". И да се попитаме, дали пък този 7-годишен монопол, който продължава вече осми сезон на проекта от Разград не се отрази смъртоносно, пагубно върху целокупния български футбол?
Как така за толкова години, с такива инвестиции огромни, след безспорните успехи и т.н. как пък в Разград не успяха да отгледат един-единствен млад български играч, с който да подпомогнат националната кауза? Аз не си спомням. Светльо Дяков отиде зрял футболист, Недялков дойде от ЦСКА през Америка, преди това Владо Стоянов от Черноморец Бургас. Кой ли не мина оттам - Гъргоров беше при "зелените" от Разград, Иван Стоянов и той, Йордан Минев, Станислав Генчев, Шуменския Деко. Сега взеха балансът да го направят така малко по-родолюбив. Но така или иначе това са играчи ангажирани чрез трансфери отвън.
Аз не си спомням и едва ли някой ще ме обори в тезата ми, че Лудогорец не успя за 7-8 години тотално доминиране в българския клубен футбол, при уникален финансов, административен, политически, медиен, какъвто искате комфорт, не можа да възпита един свой юноша, или един млад футболист взет отнякъде български на 19-20 години, който да бъде изграден и лансиран в националния отбор. Така както например ЦСКА направи преди няколко години с Ивайло Чочев. Взе го от Етрополе, наложи го на "Армията", момчето стана национал и отиде в Италия.
- Не само Чочев, примерите са много, а и в последните години...
- Да не отивам чак толкова към великите имена от близкото минало. Споменавам един футболист, сравнително скромен, но достоен играч, дай Боже да се оправи по-скоро момчето от тежката контузия. Но давам един пример за момче взето от ниските нива на българския футбол, от по-скромните дивизии на играта в България и доведено до националния отбор и авторитетен трансфер в силна футболна държава. Така, че това са много важни детайли. И още нещо има - освен това, че доминиращият клуб през последните години не дава голям принос за представителния тим на страната и как да даде, след като на терена по правило абонираните шампиони излизат с 10 чужденци.
- В мача за Купата между Лудогорец и ЦСКА (0:1), домакините имаха в титулярния си състав само един футболист роден в България?
- Да, това беше 33-годишният, доскорошен играч на "Армията", Станислав Манолев. По ирония на съдбата и даже каламбур. И още нещо - наистина как да стане с 10 чужденци на терена, а те бяха по едно време миналата година 11, когато Светльо Дяков за малко бе загубил титулярното си място за сметка на Горалски, или нещо подобно? Но както и да е. Моите уважения към един дългогодишен професионалист като Дяков, но не може той да бъде почти единственото, сега вече и Недялков, българско лице на терена, в родния шампион и това същевременно да представлява коз за националния селекционер...
И тук може да направим още едно разсъждение относно липсата на съществена обществена подкрепа за проекта в Разград. Как да се получи въпросната, след като проектът се осъществява в един не футболен град? Второ, не можа да придобие никакво национално покритие, независимо от първоначалните успешни двубои в Шампионската лига на стадион "Васил Левски", само че това беше публика тип "селфи", а не реална футболна агитка, която като се понасити малко изтече в канавката. И трето, с 90 процента чужденци на терена, няма как да бъдеш "национална кауза". Както по едно време някои медийни слагачи определяха тима от Разград.
Но за националния отбор има и още една много важна теза. Момчетата, които излизат в чужбина на пръв поглед с успешни трансфери като Краев в Дания, като Вутов по едно време в Италия, като Андрея Христов отново в Италия, като Тодор Неделев в Германия и т.н. примерите не са малко, които обаче не успяват да се реализират отвъд България.
Аз например очаквах, че един много талантлив футболист като Божидар Краев ще направи впечатление и Мидтиланд ще бъде само етап към негов следващ трансфер в по-силен клуб от топ шампионатите на Европа. А то се оказва, че влиза от дъжд на вятър във въпросния датски отбор. Виждаме как Неделев не можа в Майнц 05 да се реализира, виждаме как Вутов скоропостижно се върна от Апенините и т.н. примерите са доста.
Което показва, че ние не само, че нямаме бляскави таланти на нивото на златното поколение - четвъртите в света и на други силни наши генерации, защото не са само героите от САЩ'94, ние сме имали и много блестящи футболни поколения преди тях. И след тях генерацията на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Владо Манчев, Светльо Тодоров и прочие. Но и тези проблясъци, които съществуват в нашия футбол в отделни случаи, за които споменах - Краев, Вутов, Неделев и т.н. и те загасват някак си при най-малкия полъх на вятъра и не успяват да стигнат до успешно развитие в топ първенство.
В тази обстановка кадрова, липса на поколение и не оптимална реализация на все пак съществуващите ни таланти, съчетано с почти убита конкуренция във вътрешен план от 7-8 години насам, просто няма как да се случват хубави неща с националния ни отбор.
И не случайно, според мен, последният силен двубой на "трикольорите" при визита датира от 2013-а, когато със селекционер Любо Пенев, нашите момчета затрудниха изключително много домакините от Италия. А мачът завърши с поражение за "лъвовете" с 0:1, но след блестящи изяви на стража на "Скуадра адзура" в този сблъсък - Буфон.
- Ако върнем лентата по-назад във времето, ако не се лъжа, нямал съм привилегията да гледам въпросните уникални родни генерации, България има 3 поредни класирания за Световно първенство при далеч по-малък брой на участниците в Мондиали, в сравнение с последните големи форуми. А в момента страдаме в опитите си да участваме на Европейско с 24 отбора...
Сега, вие сте много добре запознат с ЦСКА, направи ми впечатление, че новият специалист чуждестранен, който дойде на "Армията" Кардозо (с участие в изграждането на кариерата на Кристиано Роналдо) започва да следи двубои на деца, на юноши в България. А наскоро излезе съпоставка в медиите, че ключов отговорник за националните отбори няма навик да следи срещите на подрастващите в родината...
Не би ли следвало при евентуален провал на България в квалификациите за Евро 2020 и поредно неучастие на голямо първенство, и от 2004-а да се отвори един ластик чак до 2022-а да чакаме възможно класиране на по-значим форум при мъжете, не е ли редно при подобен развой да има някакви оставки от БФС?
Да се вземат крути мерки, въобще ако трябва ходове с налагане на 5-6 или 7 българи титуляри в отборите от родния елит, без значение амбициите на Лудогорец, на ЦСКА, или на Левски индивидуални клубни? Въобще не е ли логично да последва чистка по високите етажи на родната футболна централа, ако отново сме аут от голямо първенство?
- Първо едно уточнение, колега Илиев, България се класира - 4 поредни Световни първенства. 1962-а Чили, 1966-а Англия, Мексико'70 и 1974-а ФРГ, тогава. Наистина винаги сме имали силни футболисти, затова сега е толкова тъжно да се гледа тази кадрова бедност и сиромашия. Но на въпроса за отговорността. Ами в този Футболен съюз, който вече почти 15 години е приватизиран от кръга по интереси, който аз наричам - фирма "Боби и ко", и притежавам този патент, но не съм щастлив от него, уви. Та в този Български футболен съюз, който действа като една фамилно-корпоративна схема за реализиране на личен, семеен, фирмен и политически интерес, няма как да съществува отговорност.
Просто този тип хора, при този тип управление под ръководството на Боби Михайлов, в тази среда - няма как да съществуват принципи и някакви морални и управленски ценности. Само си спомнете, че те бяха в продължение на 2-3 години нелегитимни, с абсолютно нелегитимен избор, устав, и т.н. и конгрес... И г-н Христо Порточанов даже осъди БФС, ако не се лъжа на втора инстанция, и практически всичките решения на тогавашния Изпълком и въобще целия футболен живот у нас тогава бяха абсолютно нелегитимни, незаконни.
Тъй като няма как да управляваш топката, при положение, че ти си фалшив в правния мир както се казва. Но както и да е, явно с политическа намеса, на трета инстанция, с хиляди родилни мъки, Темида отново си свали превръзката, за да види кой й намига и откъде. И в крайна сметка беше узаконен на книга един от многото Конгреси. 4 ли са, 5 ли са, 6 ли са вече, редовни, извънредни, които Боби Михайлов печели като детска игра? От тези хора, покрай Борислав Михайлов, и от него самия, и от най-близките му партньори във фирмата Данчо Лечков и Емил Костадинов, няма как да очакваме отговорност. Ако имаха отговорност капчица, те трябваше отдавна, отдавна да са си дали оставките, след всичко това, което се случи и се случва в нашия футбол.
И скандалите, и черното тото, и корупционните схеми, и съдийските гафове, които са пряко свързани с намесата на интересите на управляващата върхушка във Футболния съюз, за които говорим надълго и нашироко. Но само заради това, че от 2004-а година, когато под ръководството на Пламен Марков нашият национален отбор имаше последната си голяма международна изява на ЕП 2004 в Португалия. След този форум, досега сме извън футболните големи шампионати на национално ниво.
Независимо, че непрекъснато олигархията във ФИФА и УЕФА увеличава участниците на първенствата по ясни причини, за да си гарантира все по-голяма и по-голяма далавера, чрез повече отбори и т.н. И мачове, и телевизионни права, и реклами, спонсори, какво ли не. И вече единствената така реална перспектива ние да участваме в Европейско първенство е...
- 48 отбора на форума?
- 48 тима, да. Не знам тогава дали няма да сме на бараж с Гибралтар. Или Световно първенство със 72, ако схемата го позволява. Защото аз не съм сигурен, че ние може да пробием, особено пък в световни квалификации, защото отбори като Люксембург, Молдова, Казахстан, Беларус и т.н., а виждаме вече и Косово, да не говорим за Черна гора, Малта, Кипър, Израел вече е преди нас във футбола разбира се. Говоря за най-ниското или предпоследното стъпало в европейската футболна йерархия, не отивам въобще към Австрия, Чехия, Полша, Унгария, Хърватия, Сърбия и т.н. Как ще пробием в тази география свръхплътна на съвременния футбол?
При всичките тези обстоятелства, за които говорим - слаби поколения, полуживи клубове, служебен шампион, манипулирано първенство, "рецидивисти" със свирка в уста. Добре, кой да даде пример за отговорност?
Хората се питат как шефът на съдиите не си дава оставката след всичките извращения тази пролет, ами защо да си даде? От кой да види пример, кой да даде моралния стандарт? Риторичният въпрос е - ами председателят на реферите защо да си дава оставката, не бива ли подобна да даде главният шеф на целия цирк Боби Михайлов?
