Фънки: Лили Иванова е атавизъм и анахронизъм

"Живея в свят без чалга", споделя шоуменът пред "Плейбой"

Финалистът от "ВИП Брадър 2012" Димитър Ковачев - Фънки говори пред "Плейбой" за водката, шоуто, рока и, разбира се, Къци. Вижте думите му. - Стигна до финала и за малко не спечели. Съжаляваш ли? - Не съм мислил за спечелване. То някак си личеше (смее се) - И не се ядоса, че в последния момент загуби? - Боже Господи, ти луд ли си, мен? Не съм си и помислил. Умрях от смях  - Някви позитиви да извлече от тия два месеца? - Адска трагедия. Кво значи “позитиви”? Разбрах какво лайно съм  - Нямаше ли момент на самовглъбяване? - Да, ебати, само ти се сети. Тва беше най-якото. От нямане какво да правиш, мислиш и мислиш. Само че има едно голямо “но” – ти си изолиран от истинския свят. А аз не съм такъв. Има хора , на които им е приятна тая ситуация, биха дали мило и драго да са там, да живеят в Биг Брадър и да ги дават по телевизора. Аз не съм от тях. Оказа се, че съм доста привързан към семейството си, което преди май не го усещах толкова. Старата истина – когато имаш нещо, не го цениш.  - В онзи момент, в който искаше да си тръгнеш, и не стана: преживя ли нещо като минидепресия? - Нещо такова. В един момент ми омръзна убийствено, питах се какво правя тука, за кво стоя. Тва не ми е необходимо, не ставам за герой, и не съм положителен тип и в живота. Имаше момент, в който исках да ритна вратата и да си тръгна, и да напусна по собствено желание.  - Какво те спря? - Багата. Много готин пич, нищо че говори малко, явно спортистите са такива. Каза ми, "мен, хванали сме се на хорото, трябва да го изиграем, трябва да се стегнеш малко", ебати. Даде ми сила.  - А ти защо изобщо отиде там? - Исках да се изследвам и мислех, че ще ме изгонят максимум след 20 дни. Щот знам ква трагедия съм. Но основният въпрос винаги беше "абе, какво правя тука?". И затова избеснях. А цялостната идея беше следната: дали мога да се справя в изолирана среда, щот тва не е казарма. В казармата времето минава по-лесно, нали, чанч, простотии и т.н. А тука не е така, и имаш цялото време на света да си кажеш, абе, мама му стара, кво правя тука, тука е за други хора, по-спокойни.  - А да са ти трябвали парите? - Не, те не бяха нищо особено. Така и не стана ясно ква е наградата и за кво става въпрос. - Какво реално те дразни в Къци? - Виж, през цялото време това беше един голям ташак. Аз се забавлявах чудесно, а той дори не можа да го регистрира. Говори за агресия - ква агресия? Нали, ако му вържа два шамара и той ще се напикае? Всичко, което правехме ние в лигата "Анти-Къц", беше един голям майтап, продиктуван от вездесъща скука. - Защо не те изгониха, а остана до края ? - Ами не знам, тва е няква патология - Народопатология? - Да, ебати, как точно го каза (смее се, б.а.). Тва е най-големият майтап – да изкарам до края, пълно малоумие. - Кой е ВИП според теб? - Ама няма такова нещо в България. ВИП е може би Елтън Джон, или Брайън Мей, какъв ВИП. ВИП е принц Чарлз. Да не забравяме, че живеем в Църволандия. - ВИП не трябва ли да е някой, който все пак има някакъв принос, кариера, произход? Имаше ли поне един ВИП в това предаване? - Не. Нямаше такъв човек. Прав си – за да бъдеш „вери импортънт пърсън”, трябва наистина да си важен. - Има ли тщеславие в теб, все пак? - Чакай малко. Аз не исках да влизам там, пресоваха ме и така. Ама най-вече беше да се поставя в такава ситуация. Примерно: дум, светът го няма, гръмнала е неутронна бомба и ето, трябва да се живее само с тея хора. Кво правим? - Илия мисия до Марс? Само вие, избрани по напълно случаен критерий... - Точно така, мен. Отиваме да заселваме нова планета. И аз се питах, мога ли да го направя? - Отговорът? - Отговорът е „не”. Ше си остана тука и ше си пукна с бомбата, ебати (смях) - Искаш или не, си един от най-известните. Как би могъл да капитализираш върху това? - Никак. Първо, аз си свиря (в групи като Турбо и Ейлиън Индъстри, б.а.), но не съм първа младост. Второ, дали ме познаваш или не, Лейди Гага ще дойде да изнесе концерт. - Но гласът ти се чува много повече, като си популярен. Какви са твоите послания? Ако не броим самото ти поведение, което само по себе си е вид послание... - Да изчистим България от хората с „квадратно мислене” – и тогава може би Църволандия ще се оправи. - А нямаме ли нужда точно от спазваща правилата маса, с режисирано „квадратно” мислене, както в уредените държави? - Да. Обаче трябва политическа стратегия, а не тактика, както сега. От друга страна, ти не си прав, ако и там са такива, аз съм радостен, че съм си тук, ебати (смее се). Кво значи „уредена” държава? Ако тва е държавата на идиотите, кво правим? Аз жестоко много се смея например на поговорката „седем пъти мери, един път режи”. Ква е тая идиотщина, в която въобще не е сигурно, че ще отрежеш? Може да ти писне да режеш още на четвъртия път, и тва сякаш обобщава нашата ситуация. - А кво правим с ориенталското блато на чалгата, „азиатската бездеятелност” на Каравелов? - Дадени са й възможности да изплува на повърхността, и тези хора създават модели на поведение. Ами, значи този народ е имал нужда точно от това. - Не трябва ли на всяка цена да се съпротивляваме? Особено на теорията, че нямало смисъл, защото по тези ширини тази музика, чиито корени са в Османското робство, няма как да бъдат изтръгнати? И, че англоезичната музика, която ние с теб обожаваме, няма почва, защото винаги ще си остане привнесена? - Винаги и при всички обстоятелства трябва да се съпротивляваме. Борбата никога не спира. Много е просто: аз съм се изолирал от явлението. Живея в свят без чалга. Но чалгата ще отмине, защото е като при водовъртежа – боклуците остават встрани. - Ами не, извинявай. Тепърва ще се наслаждаваме на поколения, изцяло възпитани от чалга-културата, или културата на лесния достъп. И като добавиш това, че младите хора живеят в смартфона, не знам дали изобщо става нещо от онова, в което си вярвал (пауза) - Напълно си прав. Много е опасно тва нещо. Единственото решение, както и да прозвучи, е да погледнем към миналото и да видим какви невероятни неща се крият там. Чудя се и нещо друго: Какви са основите на това с чалгата? Да не би да е държавна политика, както в Гърция с Микис Теодоракис? И ако е така, ние с теб сме чао – просто ще плуваме и плуваме, докато се удавим. И хората ще кажат, абе, още един Дон Кихот си отиде. Ето, вземи концерта на Лили Иванова. Някакви осем хиляди души са си купили билети. Как може?! Тя е атавизъм, тя е анахронизъм, копеле. И най-страшното е, че това не са само пенсионери – кой им е набил в главата цялата тая история? - Аха. Докато светът е нещо съвсем друго и е отишъл десетилетия напред, ние все още си слушаме Лили Иванова? - Точно така. Светът се движи по съвсем друга орбита. - И ние не участваме? - За съжаление. - Въпреки че технологиите уж убиха разстоянията? Какви технологии? Бай Булгар си има виждане. Ние сме дървени глави, които не увират, а трябва да ни удряш по главата, за да се сетим нещо. А и ние не сме нация, която е пълна с таланти. Ние сме от задния двор, обслужващ персонал, да го наречем. Ние обичаме някой да ни казва, е това нещо трябва цял ден ей така да се мести. В момента, в който някой каже, ами, вие решете, става страшна трагедия. - И последно: създаде ти се образа, че постоянно се напиваш с водка. Защо? - Това е нечовешка глупост. Не знам какво са давали. Да, пих водка в предаването, но чак да ми излезе образ на алкохолик?!? Пихме по малко и след това си лягахме, но това всичко е въпрос на ТВ-продължителност. Ако ти пиеш по един аналгин на ден, но преповтарят как взимаш хапче и ти ще излезнеш наркоман.