Хайгашод Агасян пред ПИК за покойната легенда: Азнавур е богатство за арменския народ, за Франция и за света!
Последвайте ни в Google News Showcase
„Каквото и да кажа за Шарл Азнавур, думите са слаби. Той е голям човек и голям музикант. Изключителна личност от световна величина, защото е обединител чрез изкуството си, чрез поведението си. И всичко, което е правил през живота си, е само пример. Азнавур е богатство за арменския народ, за френския народ и за света, голям приятел на България”, каза Хайгашод Агасян, дълбоко покрусен от вестта за кончината на легендарния певец.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
„Азнавур дойде с отворено сърце у нас миналата година. Концертът му беше през декември в зала „Армеец“. Аз бях там с жена ми. Имах и удоволствието да общувам за малко с него – спомня си Хайго. - Имам и много хубава снимка. Тогава само успях на арменски да му кажа: „Бъдете здрав!“. Той ми отвърна: „Слава Богу, здрав съм“. Това бяха неговите думи, когато се видяхме след концерта в гримьорната. Беше много сладкодумен. Гордея се, че успях да взема автограф, макар той да не даваше автографи. Имаше проблеми с ръцете си – трудно държеше писалка. Пръстите му бяха изкривени. Успях да го помоля да се разпише върху една малка плоча, която пазех от 40 години. На нея звучи песен, която Азнавур написа за кланетата над арменския народ в Османската империя - т.нар геноцид. Много красива музика. И думите са страхотни. Сега си я държа на бюрото си. Усетих също, че е много спокоен. Не знам дали в душата му беше така, но излъчваше спокойствие. Нямаше напрежение в общуването с него. Нямаше нещо, което да те притеснява.
Концертът му в „Арена Армеец” беше голямо преживяване, защото макар и на тази възраст той пя час и половина. На живо. Няма плейбеци, няма инструментали. С хубав оркестър зад гърба си. И беше много убедителен. Много артистично предаде думите, текста, защото това е също много важно – не просто да си изпееш песните. Един голям артист – внушава думите, емоциите, посланието на стиховете. Беше незабравимо преживяване. Ще го нося в душата си“.
