Харвардската стратегия за ББР: Министър на Радев назначил двама от ДеБъ на Христо Иванов на ключови постове - 31-годишна юристка лапа 164 289 лв. бона годишно (ДОКУМЕНТИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нови скандали бълбукат в Българска банка за развитие под управлението й от служебния кабинет на Румен Радев и назначенията на министъра му Кирил Петков там. Служебният министър на икономиката се хвалеше със стратегията ни, но едва ли някой е предполагал, че ще прави скъпи назначения от държавния бюджет, за да осъществи, разкриват източници от банката пред ПИК.
Това лъснало покрай факта, че новоназначените от кабинета "Радев" изпълнителни директори Владимир Георгиев и Цанко Арабаджиев сключили любопитен договор за правно обслужване на 01.07.2021 г. Договорът е с адвокатската кантора, но е с точно посочване на 31-годишно лице, при месечно възнаграждение от 7000 евро без ДДС, без разноски и при условията на допълнително плащане от 140 евро на час за всеки допълнителен час работа от този адвокат или от негови колеги от въпросната кантора.
Става дума за юристката Лена Бориславова, която ще прибира на месец е 13 690 лв. или 164 289 лв. годишно без ДДС, без разноски и без допълнителните 274 лв. час. Скандалното възнаграждение на посочената юристка е необосновано, защото ББР разполага с правна дирекция и до сега никога не е разчитала на външен юрист с 8 часова ежедневна заетост. Оказва се обаче, че 31-годишната Лена Бориславова, освен обща визия за развитието на банката, има и друго общо с Кирил Петков - попадат и в доста общи клубове по интереси. Съгласно информация в медиите, и в публичните регистри, младата юристка е в ръководството на Сдружение Български харвардски клуб и съответно след следването си е преминала курс в Харвард. Пътищата на Лена Бориславова и Кирил Петков се преплитат и при учредяването на партията на Христо Иванов, като и двамата са съоснователи на „ДА България“. Близостта на служебния министър с юристката прераства в изготвянето на всички документи касаещи държавната банка и въпреки това, че по 8 часа на ден тя трябва да работи в ББР, същата прекарва част от времето си в министерството на икономиката в осигурен от Кирил Петков кабинет, разкриват още потресени служители на ББР, привиквани в МИ от нея.
Не случайно скандалният договор с младата юристка е подписан от друг представител на партията на Христо Иванов. Това е назначеният от Петков изпълнителен директор на банката – Цанко Арабаджиев. Според информация в медиите той е член на „Зелено движение" и на изборите на 4 април е кандидат-депутат от „Демократична България". Същият е уволнен от Обединена българска банка /ОББ/ заради „липса на умения да планира и организира работата си, както и да управлява и разрешава възникващи проблеми", което е видно от решение № 102/31 март 2015 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, с което актът на финансовата институция е потвърден. Така стратегията за развитие на държавната банка е поверено на лице, уволнено от частна банка и видно от текстовете на решението на съда, това е станало с мотивите на „липса на мотивация и инициатива за подобряване на работата, в резултат на което изпълнението на поставените индивидуални цели за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 е 54%, а оценката за работата му през 2012 и 2013 г. е незадоволителна“. Мотивите са допълнени и с „неумение за работа в колектив, несъпричастност към общите задачи и общият резултат, неумение да взема компетентни и навременни решения, да изразява ясно позиция и да защитава предложенията пред кредитния комитет, неумение да управлява кредитни сделки и да отчита движението им, което води до изкривяване на резултатите и нереална времева линия за отделните сделки".
Професионалните качества на двамата симпатизанти на „Демократична България“ в ББР личат и от сключения договор между ББР и адвокатската кантора на 01.07.2021 г. Към този момент Цанко Арабаджиев не е вписан в Търговския регистър. Вписването е осъществено на 07.07.2021 г., което означава, че към датата на сключване на договора за правно обслужване лицата, подписали от страна на банката нямат представителна власт спрямо трети лица, съгласно Закона за търговския регистър. Явно „върховенството на закона“ не важи за привържениците на „Да, България“ и се налага практика да се подписват документи, преди лицата да са получили при условията на закона качеството, което им е необходимо да подписват тези документи.
Такъв е и случаят, когато Кирил Петков на 11 май 2021 г., без да има това право, се представя за министър на икономиката и депозира документи в БНБ с, които иска одобрение на нови членове на Надзорния съвет на ББР, при условие, че указът на президента Радев влиза в сила от 12 май същата година. Може би съветван от младата юристка, в документите тогава той цитира взети решения от действащия по това време надзорен съвет, които по същество не съществуват и водят до подвеждане на БНБ.
Поругаването на законите се задълбочава и в последствие, когато вече Кирил Петков придобива качество на служебен министър на икономиката. В медийни разследвания за този период се правят обосновани предположения, че са извършени документални престъпления по смисъла на чл. 308 от Наказателния кодекс и че са антидатирани ключови документи, касаещи ББР, което може да постави под заплаха финансовата сигурност на най-стабилната банка в България.
По-конкретно се сочи, че в качеството си на упражняващ правата на държавата в капитала на ББР, служебният министър на икономиката подписва поредица от протоколи, които съгласно нормативната уредба са официални документи на министерството на икономиката, но нито един от протоколите няма официални реквизити. Документите не са на бланка на министерството на икономиката, нямат номер от деловодната система, нямат номер от регистър, каквото е изискването на Търговския закон, нямат печат и не са отразени и сканирани в деловодната система на ведомството, което е видно от Търговския регистър, защото информацията е публична.
След спирането на регистърните производства от съда по промяна на състава на органите на управление и контрол, следват нови заявления с документи, подписани от Кирил Петков със същото съдържание на предходните, но с дати предхождаща решенията на съда за спиране на производството. Така например със заявление А № 20210624182623 в търговския регистър е депозирано заявление за назначаване на нов състав на надзорен и управителен съвет на ББР, като протоколът на Кирил Петков за произнасяне за пореден път няма необходимите административни реквизити, съответно няма печат и бланка на Министерството на икономиката, като същия е с дата 22 юни. Следва жалба и спиране на регистърното производство от съда и безпрецедентни обвинения от страна на Кирил Петков към независимия български съд, явно съветван от Лена Бориславова, с което са нарушени устоите на демокрацията и независимостта на властите, разписана в Конституцията на Република България. След няколко решения на съда със заявление № 20210628030255 пред Търговския регистър от 28 юни отново е депозирано заявление за назначаване на нов състав на управителния и надзорния съвет. Тук следва да се отбележи, че актовете на съда за спиране на предходните вписвания в Търговския регистър са обявени на 25 юни. Впечатляващото е, че протоколът, с който се произнесъл Кирил Петков е от 23 юни, което води до предположения, че документа е антидатиран. Следва нов акт на съда за спиране на регистърното производство, който е обявен в търговския регистър на 30 юни 2021 г. С входящ номер А №20210701003008 е депозирано ново искане за вписване от 1 юли. Към заявлението е приложен Протокол, подписан от Кирил Петков. Протоколът е с дата 25 юни 2021 г., което отново води до предположението, че Кирил Петков е антидатирал официални документи на държавата.
