Добре, че си имаме Гонзо с всичките му кусури и слабости
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сагата около идването на Херо в „Левски” завърши така, както и очаквахме – с отказа на спеца от отбора. Че Димитров е бил винаги един от първите избори за треньор на синия клуб, не е тайна за никого. Че единственият му престой в отбора завърши едновременно триумфално и катастрофално, помним всички.
Триумфално, защото отборът взе двете купи след драматичен сезон и мач с вечния съперник, който ще се помни завинаги от сините сърца. Катастрофално, защото властният, самовлюбен и нетърпящ по-силно излъчване около себе си Сираков направи така, че скоро след триумфа Херо да си отиде. Единствените футболисти от отбора, които застанаха в подкрепа на треньора си тогава, бяха Георги Иванов и Сашо Александров. И Сираков никога не го забрави.
Скоро след това Кривия изпадна в немилост, а при второто си завръщане в “Левски” Гонзо беше приет от немай къде и беше ограничен до статута на резерва на юношата Домовчийски. През всичките тези години Херо имаше запазено място в сините сърца. Поканен беше веднъж преди три години. Отказа по здравословни причини. Приехме го с разбиране. Поканиха го втори път в края на миналия сезон. Мълчание, увъртане, криеница – и разбира се вечни клетви в обич към отбора. И малко след това – хоп, Херо-изпълнителен директор в пловдивския “Ботев”. Да, тогава там бяха парите и великият левскар отиде при тях. Междувременно той отново беше получил оферта от Гонзо. След фалита на КТБ и спирането на кранчето в пловдивския тим отново сините загърбиха обидата и го поканиха. Този път последва още по-изненадващ ход - ще мисля до края на сезона, пък тогава ще дойда.
И сега отново отказ. Не му приели селекцията. Тя била нулева като финанси. Да, ама като изгониш сегашните футболисти, като им платиш неустойките, твоята селекция може да се окаже доста солена. От страна на синьото ръководство - сдържаност и поне опит за добронамерени коментари след отказа на специалиста. От негова страна нападки персонално срещу Гонзо. Онзи, който го подкрепи навремето като футболист. Онзи, който след болезнена загуба на “Левски” в Бургас пръв отиде да го прегърне и да му пожелае успех в борбата с коварната болест.
А всъщност истината е проста. В “Левски” няма пари. И затова и Херо няма да го има. Нищо че е левскар от дете. За сметка на това го има Гонзо. С всичките му кусури и слабости. Без да ни каже, като дете бил ли е левскар. Защото сега знаем, че е левскар. Истински.
Иван Асенов, София
