ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От страниците на "Тема Спорт", Жаклин Михайлов прави горещ прочит на случилото се в дербито между "орлите" и "армейците" (3:2):
Мач за историята сътвориха Лудогорец и ЦСКА в решителния си сблъсък за титлата.
Преди да се правят анализи, коментари и обобщения, трябва да се поздравят двата съперника за хипер мега драмата.
Повеждане от червените, бързо изравняване, нова преднина за ЦСКА и инфарктен зелен обрат в края на двубоя.
Наистина спиращо дъха зрелище, което не може да се създаде и по поръчка на зрителя. Само за протокола - в червено-син вариант това дерби щеше да се гледа от 40 хиляди зрители и щеше да влезе в аналите.
Накрая най-големите точки за сезона останаха в Разград и поне за мен над 90 процента титлата отново ще бъде със зелена панделка.
А вместо зелена панделка съвсем резонно бе да станем живи свидетели на първия зелен шпалир.
Симпатия за загубилите, защото те се бориха мъжки не само в този мач.
Никой не може да им отрече правото да се нарекат най-силният претендент за титлата, който се е противопоставял на Лудогорец в последните 7 години.
ЦСКА беше като Дионтей Уайлдър спрямо Антони Джошуа през този футболен сезон. 5 минути не им достигнаха да се приближат буквално на една ръка разстояние от титлата, която щяха да празнуват с възторг и удоволствие на 5 май в столицата.
Но съдбата, която бе толкова пъти с тях през цялата пролет, накрая се обърна.
През есента пак поведоха с 2:1 и пак бяха с човек по-малко, но тогава успяха да устискат. Сега в най-важните минути не издържаха.
И едва ли през месец май ще успеят да запишат имената си със златни букви в историята.
И тук не става дума за някакъв обикновен брояч на титли, те щяха да бъдат героите, прекратили хегемонията, която задушава българския клубен футбол в последните 7 години. Сега всичко остава по старому, през лятото нова атака на ШЛ с още по-големи подвизи на блюдолизието към Краля Слънце.
Отново ще ни се натрапва митът колко много прави Лудогорец за българския футбол и какво прекрасно явление са.
ЦСКА надгради страшно много в последната година и половина, но загубата показа, че трябва още.
Двете загуби в директните двубои с Лудогорец в първенството категорично сочат, че нещата не са докарани докрай.
Че има още за вършене и че Стамен Белчев, а не някой друг трябва да го довърши.
Просто е необходимо още малко време и търпение, а това, което се видя и трябва да се отчете, е, че Лудогорец продължава да е много силен за занижените български стандарти.
ЦСКА не може на този етап да играе дори на нивото на слабия Милан, който разнищи зелените преди два месеца и не им остави грам шанс. Най-вече подобрението за червените трябва да дойде във фаза защита.
Победителите не ги съдят и по дефиниция трябва да получат поздравления.
Отново им мина номерът. Отново само с индивидуални действия и без никакъв тактически план Лудогорец победи.
Но огромните им слабости и двата гола за гостите не са никак случайни.
Хегемонът за пореден път показа, че в отбрана нещата не стоят никак добре.
Всичките критики по време на еврокампанията бяха нагледно доказани в мача с ЦСКА.
В този си вид Лудогорец няма никакви шансове да постигне отново нещо забележително в Европа.
Любопитно е дали ще останат с настоящия треньор, който също трябва да бъде поздравен, тъй като е на път да стане шампион с трети клуб и да изравни рекорда на Георги Василев-Гочето.
За последно го бяхме виждали толкова озверял на един мач на "Герена" преди 18 години, когато отсреща пак бе ЦСКА.
И по ирония на съдбата и онзи голям мач се реши в последните секунди, както и сега.
Заради такива моменти са му дали прозвището Херо още от малък.
Мина през много изпитания, определено не си е на мястото в Разград, но дерза почти цял сезон и накрая май ще постигне своето. Доказа се отново!
Няма как обаче да бъдат подминати някои тънки моменти от големия мач. Може би дори с решаващо значение за стрелката на съдбата.
Първо ведомственият рефер Станислав Тодоров много умело показа втори жълт картон на Жеферсон за разтърваване. Да, за разтърваване, защото бразилецът точно това се опита да направи по време на спречкването между Енрике и Дяков.
Никаква преднамерена грубост от негова страна нямаше, падането на Дяков си беше фирмено преиграване. След това Тодоров показа много странен жълт картон на Каранга, който трябва много безсънни нощи да се анализира от новата Съдийска комисия.
И чак след това не изгони Каранга за грубото му влизане в краката на Натанаел, след което Херо полудя на тъча и бе изгонен на трибуните.
Причинно-следствените връзки са елементарни. Тодоров не можеше да стори нищо при втория гол на ЦСКА, който наруши всякакъв сценарий.
От решенията му случайно или не изцяло се облагодетелстваха домакините. Но това не оневинява гостите. Те държаха птичето в ръката си и го изпуснаха по един недопустим начин. Няма как да им е виновен съдията!
Все пак, както прогнозирах, значението на страничните фактори се оказа решаващият прът в амбициите на ЦСКА.
Не може да отвориш толкова много фронтове и да разчиташ съдбата да е винаги с теб. Но пък и друг вариант в този момент не съществува за тях.
Жаклин Михайлов, в-к "Тема спорт"
