Хоел Еухенио Солер Арате: Българите трябва да се гордеят с резултатите на боксьорите си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новият треньор на националния отбор на България по бокс Хоел Еухенио Солер Арате е доволен от представянето на боксьорите ни на Купа "Странджа", но с уговорката, че от тях може да се желае много повече. Кубинският специалист подчерта пред сайта на федерацията, че България е можела да вземе повече медали и предстои още много работа.
– Г-н Арате, направихте официален дебют на голямо състезание начело на националния отбор. Доволен ли сте от представянето на боксьорите ни?
– Доволен съм, но не напълно. Хареса ми това, че в някои срещи момчетата направиха онова, което бяхме тренирали, което бяхме работили и вкарали в играта им. Смятам обаче, че можехме да постигнем повече успехи и да спечелим повече медали. Боксьорите щяха да бъдат много по-успешни, ако бяха направили това, което им показвах в подготовката като техника. Видяха се неща, които липсват в играта на момчетата и ще продължим да работим, за да ги оправим. Като цяло обаче съм доволен – имаме 10 медала, което е добре. Смятам, че българите трябва да се гордеят с резултата, който постигнаха боксьорите.
– От кой от състезателите сте доволен и има ли някой, който ви разочарова?
– Тинко Банабаков изпълни 99% от тактиката, която бяхме набелязали. Той движеше краката, ръцете, както го бяхме тренирали. Всички го правиха в подготовката, но не успяха да го приложат в действителност на ринга. От всички съм доволен обаче. По един или друг начин правиха неща, които бяхме тренирали, а това е най-важното. Така те показаха и на българската публика, че могат да се правят различни неща. Стефан Иванов остана без медал, но смятам, че срещата, която загуби от китаеца, трябваше да бъде спечелена. Той обаче не изпълни това, което му дадохме като указания в ъгъла и не успя да противодейства правилно.
– Очевидно доста трудно се работи с жените. Как ще продължите с тях?
– Не, не мисля, че се работи трудно с тях. Ние сме цял екип от треньори, които работим заедно рамо до рамо и нещата малко по малко вървят.
