Холивудският режисьор Тери Гилиъм: Опитвам се да правя филми, които карат хората да мислят
Последвайте ни в Google News Showcase
Опитвам се да правя филми, които карат хората да мислят. Обичам да си мисля, че хората все пак са интелигентни, а не някакви бебета и че искат да виждат света по най-различни начини, а не само по този, който медиите им казват. Това заяви британският режисьор с американски произход Тери Гилиъм, предаде репортер на БГНЕС. Филмите, които прави са документални, за света, в който живеем, но Гилиъм маскира това. „Моята теория е: Ако искате да кажете нещо важно, то слушайте Мери Попинс - когато глътнете лъжица захар с лекарството, то по-лесно влиза”, пошегува се той. Всички мои филми са за битката между въображението и реалността, каза големият режисьор. Според него колкото и да е странно филмите, които е правил в Холивуд са направени най-лесно от всички филми, които е снимал. Причината – достатъчно пари и звезди, а бюрократите от студиата са се плашили лесно. „Проблемът с моите филми е, че обикновено, когато представям идеите си пред хората с парите, независимо колко филми и какви филми съм правил, те винаги се плашат и колкото и да им обяснявам, че това ще бъде също като останалите ми филми, те не ми вярват”, обясни той. Затова, според него, вероятно е било глупаво да спре да работи с Холивуд – „Там все пак се работи по-лесно”. Гилиъм посочи, че предпочита да работи с живи актьори, а не да прави анимация, защото това е по-изненадващо, а когато прави анимация той има пълен контрол върху всичко и накрая му става скучно от себе си. Във връзка с отегчението от себе си, Гилиъм заяви, че не му е писнало от идеята за филма “Мъжът, който уби Дон Кихот”. Причината - не му е станало скучно, защото това е медицински проблем, заболяване. “Постоянно казвам, че това е като мозъчен тумор, докато не успеят да ми го махнат, няма начин да се откажа и да продължа да живея. И в този смисъл - продължавам да работя по него. Това ми отне 25 години от живота, но не съм се отказал”, посочи той. Относно съвета му към бъдещите млади режисьори, Гилиъм заяви: „Търпение, търпение. Не, все пак, съвет номер 1 ще е - намери си нормална работа! Освен, ако не си луд и не си наистина решен да си съсипеш живота. Ако имаш същото заболяване като мен - давай”. Разбира се, Гилиъм бе попитан и за момента със смъртта на актьора Хийт Леджър и това как е успял да продължи филма „Сделката на доктор Парнасъс” след тази ситуация. Режисьорът беше категоричен, че това е станало заради оператора Никола Пакорини и дъщеря му Ейми. „След смъртта на Хийт аз се отказах от проекта. Аз го чувствах като част от семейството ми и казах: Не, не искам да завършвам този филм, но Никола и дъщеря ми ме набиха и го завърших. Беше чудесно, защото Джони Деп, Колин Фарел и Джъд Лоу се намесиха и завършиха филма, вместо Хийт”, разказа той. Много е хубаво, че все още обичта и уважението съществуват и в кинобизнеса посочи Гилиъм. За Леджър, Гилиъм заяви още: „всеки, който го е срещнал, имаше чувството, че този човек е специален. Когато виждаш загубата и на такъв талант и на такъв човек - това е непоносимо”. Гилиъм сподели още, че освен художник-аниматор, актьор и режисьор на филми, е и режисьор на опери. „Операта е застрашен вид. Поставял съм две опери на Берлиоз. Започнах с Английската национална опера в Лондон. Едно от хубавите неща от тази опера е, че насърчават хората да ходят там по джинси, а не с папийонка. Много бях доволен, когато поставихме “Проклятието на Фауст”, защото продадохме билетите напълно. 41% от публиката изобщо не беше ходила на опера дотогава. Аз поставям опери, които никога не са имали успех. Така няма да бъда сравняван с някой успешен. Най-ужасното е, че и двете опери бяха успешни, затова няма да продължавам с оперите”, заяви той. Относно времената, в които живеем, Тери Гилиъм сподели, че не е сигурен дали това е много опасно или много глупаво време. Според него в момента въобще не е ясно, кое не е наред. Системата в момента не работи и не е справедлива. Той се изумява от това, че САЩ в момента дава страшно много пари за полет и изследване до Марс, а не може да отдели пари за екологичните проблеми на земята. Освен това основният проблем, за него е, че има твърде много хора. „Много ме разочарова вируса Ебола. Вярвах, че наистина той ще постигне голям успех и ще унищожи голяма част от човечеството. Изобщо не си свърши работата”, пошегува се режисьорът. Тери Гилиъм гостува в България за втори път. Първото му пристигане е преди 30 години, когато Британският съвет е направил седмица на британското кино в България. Тогава е бил показан и филмът “Бразилия”. За прожекцията на “Бразилия” в София, режисьорът си спомни, че е била много странна, защото звукът е бил намален почти до минимум и един единствен глас е озвучавал всички герои във филма, но никой не си е позволил да излезе преди да свърши прожекцията, “най-вероятно заради режимът тогава”, пошегува се той. Относно бъдещето на киното и новите технологии, Гилиъм каза, че големите студиа харчат големи бюджети за реклама и смазват малките разпространители. Така малките разпространители нямат достатъчно пари, за да пускат филми, различни от “Железния човек” и другите филми по комикси. „Когато видя хора в метрото, които гледат на смартфоните някакви филми, направо ми се иска да ги убия, защото имат голям избор какво да гледат, но не получават това преживяване, каквото дава киното”, заяви той. Според него обаче технологиите не са пречка, защото по-важното все още е сценарият и идеята на филма. За добрите режисьори Гилиъм заяви, че е „зациклил в 50 и 60-те години”, когато са творили режисьори като Акира Куросава, Луис Буюнел, Ингмар Бергман и други. Харесва също режисьори като Спилбърг и Ридли Скот, които когато решат да правят добър филм го правят наистина, но според него те са предали сюжетите, които разказват. Защото са започнали интелигентно, а накрая са свършили с това, че се опитват да направят така, че всички да им харесат филмите.
