ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хиляди българи с увреждания от цялата страна са потвърдили участие в национален протест на 11 април (сряда), съобщава „Фокус“. Той трябва да се проведе от 11:00 часа пред Министерски съвет.
Недоволните са срещу предвиждания модел на реформа.
Протестът се организира от 18 национално представителни организации на и за хора с увреждания. Специален гост на събитието е г-н Родолфо Катани, член на борда на Европейския форум на хора с увреждания, председател на Комисия за връзки с Европейския съюз към борда на Европейския съюз на слепите. Исканията на протестиращите са подкрепени от КТ „Подкрепа“.
Представители на хората с увреждания обясниха пред представители на медиите защо са против предвиждания модел на реформата и до какво ще доведе това.
Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“ представи резултатите от проведена онлайн анкета, според които 83,5% са с инвалидна пенсия под линията на бедността. Допитването показва още, че близо 60% от хората с увреждания, които са кандидатствали за работа, са се сблъсквали с пряка или прикрита дискриминация.
Представители на организациите ще връчат протестна нота на президента, на правителството и на омбудсмана заради засилващото се ограничаване на възможностите им за интеграция и нормален живот. В нея те настояват да отпаднат формулировката "определяне на работоспособност" и планираното разделяне на медицинската експертиза.
Сред исканията на протеста е прецизното разписване на бъдещата нормативна уредба за медицинската експертиза. Хората с увреждания настояват и за яснота какви права ще ползват от решението на ТЕЛК за вида и степента на увреждането и какви права ще следват от оценката за тяхната работоспособност.
Въвеждането на оценка на работоспособността няма да доведе до разкриване на работни места за хора с увреждания, а единствено до загуба на правото на инвалидна пенсия.
Според предвижданите промени само едно водещо заболяване ще бъде включвано в решението на медицинската експертиза. Как ще се преценява кое е водещо, ако един човек е едновременно незрящ и с онкологично заболяване, питат хората с увреждания.
Въвеждането на подобна промяна показва единствено стремеж към механично намаляване степента на увреждането. Всеки лекар е наясно, че при тежки увреждания има комбинация от свързани заболявания.
Сред планираните промени е въвеждането на оценка на работоспособността. Според национално представените организации този модел цели единствено постигане на бюджетни икономии в НОИ.
Представителите на организациите на хората с увреждания вярват, че има време правителството да преразгледа необмислените и неотговарящи на европейските модели рестрикции в планирания модел на реформата. Осъществяването на подобна реформа в настоящия й вид би довело до отнемане на доход от най-онеправданите с цел постигане на изкуствена заетост.
Реализираните икономии от подобен ход биха били крайно дискриминиращи в близък план и непродуктивни за цялото общество в средносрочен и дългосрочен аспект.
Хората с увреждания настояват при разработване на планираните промени да се използва комплексен подход, който да даде ясен отговор на бъдещата политика в областта на правото на получаване на интеграционна добавка и на нейния размер. Те предлагат това да е обвързано с минималната работна заплата или с линията на бедността.
Ясният отговор на този въпрос ще даде на хората с увреждания представа за намеренията на правителството относно необходимия компенсиращ доход, обвързан с увеличените разходи на всеки човек с увреждане – лекарства, медицински консултации, рехабилитации, допълнителни проследяващи изследвания, транспорт.
Необходимо е постигане на равнопоставеност на финансовата подкрепа за децата и техните семейства и лицата, навършили 18 години, и техните семейства. Между едно дете с увреждане на 17 години и младеж с увреждане, навършил 18 години, няма разлика в потребностите и нуждата от подкрепа. В общия случай с увеличаването на възрастта и те се увеличават.
Въпреки опитите изкуствено да се внуши на обществото, че броят на хората с увреждания у нас е нереално висок, данните на Евростат показват друго – в държавите членки на ЕС техният дял е между 15 и 18 % от населението, а за България - между 7 и 8%.
Разликата между здравите хора и тези с увреждания е само едно мигване на съдбата, посочват организациите, изготвили протестната нота.
