Хр. Христов: Събарянето на 60 незаконни къщи във варненския кв. "Младост" ще стане другата седмица
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Събарянето на ромски постройки не е свързано с предстоящия местен вот на 25 октомври. Заповедите за събаряне на 60 незаконни къщи в махала "Максуда“ във варненския район "Младост" са връчени още миналата година. Ще преминем към събаряне, най-вероятно, следващата седмица. Това каза по повод разрушаването на незаконни ромски жилища като лайтмотив на предстоящата изборна кампания за местен вот кметът на варненския район "Младост" Христо Христов пред БНР.
Той обясни, че общината не е намерила място за настаняване на семействата, живеещи в махала "Максуда":
Каква алтернатива? Всеки, който построи незаконно, някой трябва да му търси алтернатива, така ли?! Те не са поискали да получат общинско жилище. Нито едно от тези семейства не се е категоризирало по надлежния ред, т.е. то не е пожелало да бъде настанено в общинско жилище. Как да дадеш нещо на някого, който не го е поискало.
Христов уточни, че не се разполага с общински жилища, защото имаме 800 семейства, които са се категоризирали и чинно чакат реда си и плащат наем.
Проблемът е, че ромите не желаят да бъдат разделяни. Те искат целият квартал да бъде преместен някъде или всички вкупом да бъдат настанени на ново място, но заедно. Това обясни кметът на Гърмен Минка Капитанова, след като 124 ромски постройки в общината трябваше да бъдат съборени, от които до момента са премахнати едва четири:
Не трябва да правим разлика между ромско население и друго българско население. Всички живеят в България и трябва да спазват законите на държавата. Аз също мога да упрекна Българския хелзинкски комитет, че защитават единствено ромите. На територията на нашата община има събаряне на други къщи на хора, които не са от малцинствата, и мисля, че никой не им е обърнал внимание и да им търси подслон.
Капитанова допълни, че няма закон, който да изисква общината да намери алтернативно жилище за хората, останали без подслон:
Ние в момента се съобразяваме с Европейския съд по правата на човека, който казва, че нямаме право. В тези къщи, които трябва да се съборят, живеят приблизително 700 души, голяма част от които са деца. Ние сме в една безизходна ситуация, тъй като нямаме други жилища, с които да разполагаме, и имаме единствено приспособени на две места в две здравни служби малки апартаменти за 1-2 семейства.
След като един човек не желае да бъде настанен в общинско, частно или предоставено държавно дружество, то това не трябва да спира изпълнението на закона.
