ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Столичният храм „Св. София” прие богослужебните одежди на йеродякон Игнатий - Васил Левски.
Одеждите на Апостола на свободата ще останат в храма до края на февруари. След това витрината с одеждите ще бъде върната в манастира „Св. Спас”, където хората ще могат да видят това, което се е смятало, че е носил Апостолът на Свободата Васил Левски. Одеждите се пазят в манастира „Св. Спас” в Сопот от много години. Според църквата и уверенията на манастира с тези дрехи Васил Иванов Кунчев, или вече монах Игнатий, е ръкоположен като йеродякон Игнатий, разказа Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски”.
Тогава в църквата „Св. Богородица” в Карлово Левски облича тези дрехи, когато е ръкоположен за дякон. След това вече извършва богослужението с тях. Това е легендата, но одеждите се пазят като светиня в манастира „Св. Спас”. Интересен е фактът, че одеждите са оцелели непокътнати и до днес. Според преданието манастирът „Св. Спас” е изцяло опожарен от турците по време на Освобождението, но дрехите са скрити и завити в олтара на църквата.
Олтарът като по чудо не изгаря, а оцелява, одеждите също. Запазили са се в този вид, защото след Освобождението манастирът „Св. Спас”, който преди това е бил мъжки, става женски, и не е имало нужда одеждите да бъдат носени. „Проблемът беше, че те бяха завити и не се виждаше цялото им великолепие. С разрешението на Светия Синод и владика Николай от Пловдив, ги взех. Направихме витрина, в която да бъдат изложени и да може много повече хора и в София да ги видят”, посочи Васил Василев.
Одеждите ще останат до края на февруари в храм „Св. София”, но ако има голям интерес може да се постигне споразумение и те да останат за по-дълго в столицата, за да може повече хора да ги видят и да вникнат в тази страна от живота на Апостола, която е много интересна. Тя е непозната за нас. Особено влиянието на монашеския период върху делото и морала на Левски като човек”, смята Василев. В монашеството има няколко принципа. Единият е на безбрачието и ние знаем, че Левски не е имал жена до себе си, а се е отдал изцяло на делото си. Вторият е да не притежава нищо - Левски не е притежавал нищо, всичко, което е имал, го е събирал и давал за делото. Третият принцип е послушанието. В църквата това е послушанието към Бога.
Левски го претворява към послушание към народа и делото на революцията. Според председателя на Общобългарски комитет „Васил Левски”, виждаме влиянието на този монашески период върху житейския път на Дякона и върху неговата съдба като революционер. Тази дреха ни помагат малко по-добре да разберем какво представлява Левски и как действително се е формирал този човек за нашите условия, мащаби и за онова време, добави Василев.
Причината одеждите на Левски да се положат точно в храм „Св. София” е, защото, когато отива към бесилото, Апостола минава точно от там. „Последните думи на Левски към поп Тодор са: „Отче, изповядай ме, поменувай ме като йеродякон Игнатий”. Той е имал в себе си очевидно мисълта за монашеския период, за Бога, знаел е тогава, че отива на смърт и на бесилото”, обясни Васил Василев. Храмът „Св. София” е съществувал по време на робството и по време на обесването на Левски и затова е взето решение, че е най-удачно одеждите да бъдат изложени именно в него.
Освен богослужебните одежди на Васил Левски столичани могат да видят и кичур, който е част от косите, които Левски отразява, когато се замонашва. Кичурът се пази като една от светините на храм „Св. София”. Родственик на Апостола е взел този малък кичур и след това го е дарил на храма „Св. София”.
