Последвайте ни в Google News Showcase
Забавянето на реформите и законодателните мерки може да се окаже фатално за пенсионната реформа. Притеснявам се, че дебатите, които се провеждат всяка седмица с участието на социалния министър Ивайло Калфин засега избягват този най-важен въпрос - за цялостната философия на пенсионната система.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Спираме се на конкретни неща - дали да се увеличи пенсионната възраст или пък пенсионните вноски, дали да има капиталови схеми в НОИ или такива, управлявани от частни фондове, но дали това е нашият модел се избягват отговорите. Няма цялостна визия за функционирането на пенсионната система в България. Очевидно буксуваме като държава в тази част и ще дам един пример.
През 2005 г. дефицитът в пенсионната система беше 250 млн. лв., а за миналата година - 4 млрд. лв. Това безусловно е показател, че имаме крещяща потребност от търсене на обществено съгласие за реформата в този важен сектор. Чух веднъж премиерът да коментира, че ще търси широк консенсус за промени, но засега като че ли не откривам симптомите за това. Дори има разнопосочни идеи и несъгласия между социалните партньори, които твърдят, че не участват пълноценно в диалога - особено работодателските организации. Вярвам, че съображенията, изказани от редица експерти катализират търсенето на обществено съгласие по пенсионната реформа. Не по-малко симптоми на криза има и на пазара на труда, особено при нарастващата в недопустими граници младежка безработица - в отделни райони тя стига до 50%.
Там трябва да се търсят специални, целенасочени регионални мерки. Бих подкрепила министър Калфин в постигането на ред при даването на детски надбавки, а недобросъвестните родители да се третират по друг начин, да не кажа - санкционирани, за това, че ползват публични средства не за благото на децата си. Думата остеритет стана най-омразната в Европа. Говорим за политиката на финансови ограничения и орязване на заплати и социални придобивки.
От тази погрешно поета посока страдаме не само в България, а на много места в общността. Този разговор, всъщност, е за икономика, за мерки, насочени към възстановяване на икономическия растеж, за привличане на инвеститори у нас. Не разбирам този парадокс в България, да сме страната с най-ниските данъци в ЕС, с най-ниската цена на труда, което изобщо не трябва да ни радва и въпреки всичко да нямаме инвестиции. Знам, че за бизнеса е важно да има по-малки разходи за труд, но очевидно тук става въпрос за проблеми, свързани със стабилността на управлението, с политическия климат, с корупционната среда, с функционирането на администрацията, с инфраструктурата. Тези въпроси един по един скоро трябва да се сложат в една програма, която да се изпълни буквално в следващите две години.
Задължително подкрепена с широк обществен консенсус, за да имат смисъл ограниченията и оскъдицата, преживени от хората досега. И особено важен показател в нея трябва да бъде качеството на живот на пенсионерите, които имат обидно ниско ниво на доходите си.
