Христо Иванов: Променяме процедурата за даване на българско гражданство

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Вместо да се търси установяване на документална и историческа принадлежност и произход към българско гражданство, да се премине към логика, в която лицето да заявява такава принадлежност. Това заяви министърът на правосъдието Христо Иванов на заседание на Комисия по политиките за българите в чужбина.

„В рамките на законодателната инициатива за изменение на законодателния режим за даване на българско гражданство сме направили някои предложения. Смятаме, че радикалното ускоряване на процедурата ще върви чрез промяна във философията й. Вместо да се търси установяване на документална и историческа принадлежност и произход към българско гражданство, да се премине към логика, в която лицето да заявява такава принадлежност.

Ако отговаря на определен тип характеристики, може да положи изпит по български език и покаже познания по въпроси, които показват привързаност към българската нация, тогава да му се дава българско гражданство. Това ще съкрати значително времето, усилието и административния капацитет, а и е по-логично като подход. Практиката в много от европейски страни е такава”, бе цялата теза, която Иванов изказа. Изслушването на Христо Иванов бе относно направения съвместно с Държавна агенция за българите в чужбина анализ на дейността на Съвета по гражданство и практиката по издаването на удостоверения за български произход. Правосъдният министър представи и доклад пред членовете на комисията в тази връзка.

Докладът обхваща тенденциите в периода от 2005 до 2015 г., за който са постъпили общо 120 174 молби за българско гражданство. Пикът на подаваните молби е бил през 2005 г., когато са били 22 125 броя. За първите 6 месеца на 2015 г. е стартирало производство по установяване на български произход за 3795 молби. За 1 януари 2005 г. до 2015 г. края на юни Съветът за гражданство е предложил да се откаже предоставяне на българско гражданство за 20 000 кандидати, като става дума за 14, 61 % от случаите.

Процентът е намален през последните 2 години значително – от 2 до 4 %. Мотивите, с които най-често са отхвърлянията-непредоставяне на истински документи в 2 % от случаите, отрицателно становище от ДАБЧ. Между 2007 и 2011 г. има повече такива случаи. По време на интервюто кандидатът заявява народност, различна от българската и липса на документи за български произход. Такива случаи са 1341.

Срокът за разглеждане на молбите е намалял значително, въпреки, че е над законово установените 18 месеца. Иванов информира, че предстои завършване на проект по ОПАК за електронен обмен на документи. Това ще доведе до значително намаляване на сроковете, което значително щяло да облекчи административните процедури и срокове. Борис Вангелов, директор на ДАБЧ отговори на въпрос за получаване на българско гражданство на гражданите на Република Македония. Той обясни, че те могат да удостоверяват български произход по следния начин-1-во с документ, който доказва българския произход на възходяща линия или близки на него. Ако няма такъв документ може да се ползва българско гражданство на негови роднини.

Ако липсват и двете, действа удостоверение, издадено от българска организация. „Повече от половината граждани в Македония нямат документи за български произход”, каза Вангелов. Той добави още, че интересът на наши сънародници, по принцип към ДАБЧ е много голям. Ако не укрепим ДАБЧ тя ще рухне, защото заявителите растат, оплака се той пред депутатите.