Христо Мутафчиев за смъртта на Калоянчев: Целият български народ загуби усмивката на лицето си

"Целият български народ загуби усмивката на лицето си, заради смъртта на Георги Калоянчев". Това заяви по Нова телевизия актьорът Христо Мутафчиев. Творецът разказа за една ситуация, в която по време на игрална сцена Калоянчев накарал публиката да спре да ръкопляска и поздравил Мутафчиев с думите: Браво бе, много хубаво. "Не можах да скрия гордостта и радостта си, че той ме е одобрил", призна актьорът. "Калоянчев ни учеше винаги да бъдем честни и искрени и никога да не се срамуваме от това, което правим." Мутафчиев коментира и несломимия дух на великия актьор. "През целия си живот той минаваше като танк и не се спираше пред нищо. Вчера Георги Калоянчев почина след тежко боледуване. Калата, както го наричаха всички, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която го обича. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите. Някои от емблематичните му роли там са в „Сако от велур”,  „Големанов”, „Старчето и стрелата”. В киното има близо 70 филма. Мнозина наричаха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко – и в театъра и в киното. Калата е от Бургас. Държавното висше театрално училище завършва през 1952 г. Веднага след това го взимат в трупата на Народния театър, но ролите, които получава там не са нищо особено, обикновено замества отсъстващи по болест актьори. Първият му филм е от 1951 г. – „Утро над родината”. Там играе циганчето Сали. Няколко години след това Калоянчев преминава в трупата на новосъздадения Сатиричен театър. Следват поредица от незабравими образи в незабравими филми – Спиро в „Специалист по всичко”, инспекторът в „Инспекторът и нощта”, Езоп в „Езоп”, Ганьо Балкански в „Бай Ганьо”… В последните няколко години Георги Калоянчев, който винаги е умеел да ни разсмива, плачеше много. Беше му истински мъчно за отминалите години. Беше го страх от смъртта, но казваше, че му е време за нея. И че е живял достатъчно.