ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма безгрешни хора. Аз съм един от тях. Постоянно греша. Това заяви легендата на българския и световен футбол Христо Стоичков в сутрешния блок на Нова телевизия.
Стоичков говори за новоизлязлата си автобиография.
„Нормално е да има и обидени хора от книгата ми – признава Стоичков. – Направихме нещо, което искаме от много време насам. Говорим за този проект от бенефиса ми преди две години. Всичко е едно към едно това, което съм преживял. На много от нещата вътре свидетел е и съавторът ми.
Наистина няма безгрешни хора и аз съм един от тях, но съм намерил начин да си призная грешката, да поискам прошка, да стисна ръката на човека, който съм наранил и продължаваме напред.
Не мога да се променя, защото ако се променя, тази автобиография нямаше да я има.
От самото начало, когато нещата тръгнаха по този проект, казах на хората, които се заеха с това да действат. Разговорът бързо приключи и започнахме да говорим други неща. Ако се променя, няма да съм този човек, който познавате от терена и съм извън терена. Много хора не ме познават от това, което съм извън терена. Спекулира се с някоя снимка, с инцидент, станал навън, но това е ежедневие“.
Христо Стоичков чистосърдечно признава, че има доста предателства, които никога не би простил.
„Има много предателства, които не бих простил – заяви Стоичков. - Няма как да простя на човек, с който много години сме били заедно и в един момент ме е предал. Това е генерално, защото болката остава. Преживял съм някои неща в моя спортен път, но когато болката дойде от втори или трети е много по-дълбока. Ако ме е настъпил или е направил груб фаул на терена, го приемам защото е част о играта. Когато обаче си толкова близък с някой, с когото кажи-речи кръвта ти е една и съща и има трети или четвърти човек, който се намесва между тях, не прощавам. Това е борбата ми и си я нося. Тъжно е и сърцето ме боли, но стискам зъби и ще го преодолея. Така съм правил винаги.
Винаги връщам лентата назад. Когато сме започнали, когато сме били никой. Когато сме бягали по тези сгурии. Когато сме радвали след това милиони хора – това остава за мен“.
Стоичков говори и за големите загуби в живота си.
„Тежко е, когато загубиш много близки хора – каза той. - Татко, лека му пръст, до последно имах тази сигурност и вяра, че ще преодолее заболяването си. В крайна сметка Господ си го прибра.
Трифон Иванов - също. Може би бях последният човек, с който е разговарял. Загубих хора, с които съм бил доста близък.
Три дни преди да почине, бях с Йохан Кройф.
Тогава загубих трима много близки хора, за кратко време. Но спомените остават. Спомням си ги с хубаво. Имали сме пререкания, но сме ги преодолявали.
Маската която нося и ме спасява не е двулична. Тя гледа само напред. Слагал съм я и като футболист, и като треньор много пъти. И това ми е помагало. Маската ми е помагала да бъда такъв, какъвто съм“.
Христо Стоичков говори и за новата си роля на журналист.
„Сега, когато съм в ролята на журналист, предварително се подготям сериозно какво да питам – признава Стоичков. - Свикнали сме да задаваме директни въпроси и много пъти отговорът зависи от начина, по който питаш. Казват, че Жозе Моуриньо е арогантен и се държи лошо с журналисти, но това не е така. Сега правих над час интервю с него. Той ми каза, че през 1996 година, когато е дошъл в Барселона, как е бил Жозе Никой, но благодарение на мен, на Попеску, на Гуардиола, на Баия и Коуто, сме му помогнали от Жозе Никой да тръгне по своя път и сега да е това, което е. Въпросите ми са добре подготвени, така че самият човек да се чувства приятно.
В книгата е написано всичко. Искам това да е спомен за това, което съм преживял. Има много неща. В тази книга маската я няма и аз съм си аз“.
