Христо Стоянов с тежки критики след старта на 45-ото Народно събрание: Имам усещането, че в залата се е настанил ленинизмът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Писателят Христо Стоянов написа гневен коментар по повод старта на 45-ото Народно събрание. В позицията си Стоянов заявява, че има усещането, че в залата се е настанил ленинизмът, а единственото градивно слово, което е чул и видял, е това на Десислава Атанасова от ГЕРБ.
Писателят е категоричен, че тези пет партии могат да станат мнозинство само тогава, когато окончателно признаят, че са сбирщина и заключва, че като че ли този парламент иска да вкара тълпата вътре.
Ето и целия коментар на Христо Стоянов:
ЛЕНИНИЗЪМ... НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЛЕНИНИЗЪМ
Гледах откриването на Парламента. Разбира се, че първото, което ми се наби е онзи забравен рефрен: "Четиридесет и пет години стигат"... Дали пък поредността на този Парламент (45) не е показателна. Или пророческа, ако щете. Дали пък не е краят на българския парламентаризъм.
"Четиридесет и пет Парламента стигат"... Ако изключим градивното слово на Десислава Атанасова имам усещането, че в залата се е настанил ленинизмът. Усещането се подсилваше и от клакьорите отвън, които се изживяват като матроси от крайцера "Аврора"... И, колкото и да им се казва, че реката "Искър" не е плавателна, те не могат да повярват, че има нещо по-дълбоко от нея. А по-дълбоко от "Искъро" е парламентарната глупост.
Няма да се опитвам да разгадая стъпките на лениновото танго - това неговата съвременничка М(Ъ)ка Зайкова би трябвало да знае наизуст. Иде реч за онази малка книжка "Две назад, една напред"... Та, всички тези депутати от опозицията - колкото да не им се иска, но пет от шестте парламентарно представените партии са опозиционни, колкото да им се иска да не са такива. Едно е да се изживяваш като мнозинство, друго е да си сбирщина. Защото тези пет партии могат да станат мнозинство само тогава, когато окончателно признаят, че са сбирщина. От кол и въже. С амбиции, обаче. Обаче, с амбиции. Защото, освен лениновото "Две назад, една напред" нищо друго не ги свързва.
Нито идеология, нито възпитание, нито култура. Този Парламент като че ли иска да вкара тълпата вътре и почти е успял. Тълпата винаги се обединява. А нейният обединител е Гюстав Льобон. Но той не е автор с хонорар към "Пайнер", нито е сценарист в някое телевизионно шоу. Където и да се намира тълпата винаги ще остане стадо, което се нуждае, и не може да мине без господар.
Дали пък Господарят на тълпата не даде виртуална клетва днес. И дали нарочно не чу химна след клетвата, която също недочуваше... Не знам. Но първата крачка назад днес бе направена. Очакват се характерните при ленинизма втори крачки, а те винаги водят към Сибир... Или Белене... Явно на този народ нито четиридесет и пет години му стигат, нито четиридесет и пет парламента... И става страшно...
