ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. пророк Самуил (XI в. пр. Хр.) - във времето, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в град Рама или Ариматея един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени - Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна, а у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.
Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу.
Веднъж, след жертвоприношение, той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети.
Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВА: Самуил
2. Св. 37 мъченици Пловдивски - в Пловдив, древния и вечен град на тепетата, има един храм, чиято история била тясно свързана с мъченическата смърт на светите 37 мъже - християни и изповедници на вярата, пострадали заради Христовото име през 304 г. заедно с други двама пловдивски мъченици – светите Севериан и Мемнос.
Този храм съществува и днес, и макар че сега носи името на светите равноапостолни царе Константин и Елена, пази съкровен спомен за техния мъченически подвиг. Мястото, където днес величествено се издига храмът, е известно като лобното място на тези мъченици.
Хванати от римския управител на Филипопол Апелиан, те били подложени на жестоки мъчения в подземията на укрепителната и охранителната система на вътрешния град, намираща се при източната порта на града, известна днес като Хисар капия. След многократни увещания, когато мъчителите видели, че не могат да принудят 37-те християни да се отрекат от вярата си в Христос, те прибегнали към друго средство. Запалили огромна пещ и започнали да отсичат главите, краката и ръцете на изповедниците и да ги хвърлят в огъня. Така те предали душите си на Бога и получили от Него нетленните венци на мъченичеството.
След като името на император Константин започнало да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решили да посветят съществуващия храм на него и на майка му царица Елена и така храмът останал през вековете с името "Св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
