Хърватския парламент не можа да излъчи председател, нови избори са все по-възможни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хърватия е все по-близо до нови парламентарни избори. Депутатите в балканската страна се събраха за пръв път след изборите на 8 ноември и не можаха да излъчат председател на парламента, поради липса на консенсус между партиите. В началото на ноември консервативната Хърватската демократична общност (ХДО) спечели 59 депутати в 151-местния парламент, с 3 повече от управлявалата до този момент социалдемократична коалиция.
Реформаторите от МОСТ имат 19 народни представители. По този начин формирането на правителство зависи от коалиция между една от двете големи сили и новата трета парламентарна сила. В днешното гласуване социалдемократите подкрепиха кандидата за говорител, излъчен от МОСТ, Роберт Подолняк. Той обаче се отказа, тъй като ХДО не изразиха одобрението си към него. Не е ясно кога парламентът ще заседава отново. Миналата седмица президентът Колинда Грабар-Китарович проведе неуспешни първи дискусии за съставяне на кабинет .
Следващият тур преговори ще е на 7 декември. „Ситуацията показва, че може би предстоят нови избори, тъй като настояването на МОСТ да имат подкрепата на двете големи партии изглежда нереалистично. Също така МОСТ може би са преценили, че могат да постигнат дори по-добър резултат на нови избори”, заяви местният политически анализатор Иван Римач, цитиран от Ройтерс. МОСТ, която беше основана преди 3 години и е съставена основно от представители на местната власт. Партията се бори за съвместно правителство, реформи в публичния сектор и съдебната власт, намаляване на данъците за бизнеса и овладяване на фискалния дисбаланс.
„Политическата ситуация в момента не е необичайна за демокрацията, но проблемът е, че Хърватия се нуждае спешно от нов кабинет, който да се пребори с фискалните проблеми и липсата на конкурентноспособност в икономиката. В момента дори нямаме бюджет за 2016”, заяви икономическия анализатор Дамир Новотни. Публичният дълг на Хърватия представлява близо 90% от брутния вътрешен продукт, а безработицата е 16%. Европейската комисия и Международния валутен фонд искат следващото правителство да намали дълга и премахне пречките пред инвестициите, особено в частния сектор.
