ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През XIX в. към върха на Бунарджика нямало път. До там се стигало по една стръмна пътека, която се провирала нагоре през драките. Всяка година на 1 май по тази пътека тръгвали много хора. Поемали още по тъмно. Целта била да се изкачат до най-високата точка на хълма преди изгрева, пише "Марица".
Походът в мрака по каменливата пътека бил труден и уморителен, но си струвало. Смятало се, че който посрещне първите слънчеви лъчи на върха, ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Този обичай идвал още от древността.
През 1899 г. на първи май започнали да празнуват и социалистите. Отначало никой не им обръщал внимание. Но от година на година тяхното шествие ставало все по-многобройно.
След това в ритуала се включила полицията - социалистите пръскали позиви, връзвали червени знамена по дървета и високи сгради, стражарите ги гонели и пълнели килиите. Да те е страх да излезеш от къщи, камо ли да празнуваш. Така древният пловдивски обичай изчезнал завинаги.
През 1938 г. първи май ненадейно станал официален празник. Вестниците обявили, че на този ден фабриките ще бъдат затворени, а “славната трудова армия” трябвало да отиде под строй за молебен.
От църквата “Св. Богородица” шествието поемало към центъра, където управниците устройвали празнично събрание. На събранието нова изненада - приветствие за Деня на националния труд произнесъл директорът на полицията.
Почерпката за работниците се осигурявала от фабрикантите. За да е пълна еуфорията, Българските пощи пуснали първомайска пощенска марка - цар Борис III като локомотивен машинист.
Работниците манифестирали със знамената на съсловните организации, а в челото на шествието няколко души носели портретите на цар Борис III и царица Йоанна.
На 1 май 1944 г., само 4 месеца преди обрата на 9 септември, шествието манифестирало с портрета на невръстния цар Симеон. Пресата обявила, че това е празникът на българския национален труд. Военна музика, знамена, многохилядно шествие, официални лица, благодарствен молебен, отслужен от куп свещеници. Всичко това журналистите описали подробно с превелико умиление. След тържествата фабрикантите дали банкет на работниците. Като в някаква измислена пиеса, на една маса стояли работници и собственици, хапвали, пийвали, като начесто вдигали наздравици за “великия празник на труда.”
