Панагюрката отхвърля унизителното предложение, умира в мизерия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Легендата на Априлското въстание учителката Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, сигурно е най-прочутата българка на Възраждането. Ушитото от нея знаме по заръка на Бенковски се развява в деня на обявяването на въстанието. Панагюрката е само на 20 години, когато го извезва.
А байрякът на бунта наистина е уникален. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца), като лъвчето от корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ Райна извезва е две букви — „П“ и „О“ („Панагюрски окръг“). На 22 април — деня на освещаването му — госпожица Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърма.
След разгрома на въстанието Райна е заловена от турците – бият я много и е оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. Чак като са намесили европейските дипломати учителката е освободена и изпратена да учи в Москва. Там следва 3 години медицина и става акушерка – тя е първата дипломирана акушерка у нас.
Като се връща в Панагюрище се омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Семейството се премества в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа. После се преместват в София, където съпругът й става депутат. Райна Княгиня ражда пет деца – синовете Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898 г. Васил Дипчев умира и тя остава вдовица. Тогава в семейството се случва тежка трагедия. Най-малкият от синовете й - Петър, се прострелва, докато си играе с пистолета ва един от братята си, и умира 14-годишен.
Едва 42-годишна Райна Футекова се разболява от костна туберкулоза – болестта е последица от влагата в зандана. Въпреки адските болки в костите си работи като акушерка в Орландовци. В последните си земни дни бунтарката живее в адска мизерия. Едва пристъпва по софийските улици с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите и търговците. Успява с малко събрани пари за си построи дом през 1909 г. на парцел, дарен от поборници. По това време цар Фердинанд й прави унизително предложение - да се настани в двореца му като придворна дама. Райна предпочела да остане при децата сираци, за които се грижела. Така тя изгубила височайшото благоволение, но вместо да моли за милостиня, осиновила и едно сираче – единствената й дъщеря Евгения. Българската княгиня склопява очи в обкръжението на децата си през 1917 г.
Нерадостна е и съдбата на синовете й. Най-големият й син, Иван Дипчев участва в трите войни за национално обединение. Стига до чин генерал. Комунистическата власт го репресира – бил е по лагерите. През 1954 г. осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.
Вторият син на Райна княгиня - Георги Дипчев завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“. Третият й син, Владимир също става военен. Проявява се в атаката на Одринската крепост, участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. След 9 септември 1944 г. изчезва безследно на път за работа. Предполага се, че е разстрелян без съд и присъда.
Асен Дипчев по време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан. След войната довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. След 9 септември 1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.
