Цацаров - прокурор или брокер

[caption id="attachment_35191" align="alignright" width="310"] Тома Биков.[/caption] Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор от новия Висш съдебен съвет. Процедурата беше прозрачна дотолкова, че успяхме да видим договорката за избора. От 24 гласували 18 дадоха гласа си за кандидата, който получи публичната подкрепа на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов. Тези резултати показват безспорния факт, че четирима от магистратите, които са номинирали другите двама кандидати Галина Тонева и Борислав Сарафов, по време на гласуването са дали вота си за Цацаров. Изводът е, че не е имало избор, а театър. Двамата губещи кандидати са били номинирани, за да можем да замажем очите на Европейската комисия, която обяви, че ще следи внимателно избора на главен прокурор. Иначе не се случи нищо ново. Този театър се случва от двадесетина години насам. Изборът на Цацаров е проблемен по две причини. Първата е принципна. В концепцията и представянето си пред ВСС, избраният за главен прокурор ясно заяви, че няма проблем с ръждясалата тоталитарна структура на прокуратурата. Той обеща да промени някои от вътрешните правила, но даде да се разбере, че сегашният статут на обвинението, като част от съдебната власт, не бива да се променя. Това означава, че ако има промени те ще са козметични. Значи и че Цацаров ще даде всичко от себе си, за да не наруши спокойствието на българското прокуроско блато. С концепцията си Сотир Цацаров ни обеща през следващите седем години да не настъпят особени принципни промени в работата на държавното обвинение. В най-добрият случай той ще действа като предшественика си Борис Велчев – просто няма да прави нищо и ще общува с журналистите с помощта на витиевати и дълги изречения. По-лошият вариант е Цацаров да се активизира подобно на Никола Филчев и Иван Татарчев и с това да задълбочи още повече проблемите в прокуратурата. И в двата случая той ще е единственият човек в държавата, който стои абсолютно безконтролен и дори на книга няма да подлежи на разследване. Каквото и да направи. Концепцията на Сотир Цацаров е конформистка и в пълен синхрон с най-ретроградните възгледи за българското правораздаване. Самият той е конформист. Това личи от подредената му биография.  През 1992 година е назначен за съдия в Районен съд – Асеновград, през 1996 година става негов шеф, през 1998 година е избран за зам.-председател на Окръжния съд в Пловдив, а година по-късно и за негов председател. От тогава до избора си за главен прокурор Цацаров е на този пост. През дългите години начело на съда в Пловдив Цацаров не се прочува като реформатор, а  със серия от спорни съдебни решения, които осигуряват няколко изгодни сделки на бизнесмена и лидер на БСП в Пловдивска област Георги Гергов, които ощетяват държавата с милиони левове. Това е и вторият проблем, който прави избора на Цацаров скандален. През последните години имотите на всякакъв вид фаворити на ГЕРБ за всякакъв вид постове в държавата се превръщат в тежка драма. Тези истории започнаха с шестте апартамента на Цветан Цветанов и явно скоро няма да свършат. Цацаров е поредният епизод от имотната драма на ГЕРБ. Имам чувството, че вътрешният министър не си общува с хора, които да не са овъртолени в апартаменти и гаражи. Според имотната си биография Цацаров е по-скоро брокер, отколкото съдия. През 2003 година си купил апартамент от 101 кв.м. в Пловдив. Покупката станала с ипотека, която била изплатена с помощта на съдийската му заплата четири години по-късно. През 2004 година съдията станал собственик на имот с площ от 91,65 кв.м. в Пловдив придружен от дворно място от 291,50 кв.м. През 2007 година Цацаров е надарен с имот от 55, 50 кв .м. отново в Пловдив, като през същата година си купил още едно дворно място в града под тепетата. Най-големият имотен удар на избрания за главен прокурор идва през 2010 година, когато той и съпругата му купуват имот от 761 кв. м. в софийския квартал „Манастирски ливади“. Обяснението на Цацаров е, че повечето от имотите му били купени от жена му, която е нотариус. След издигането на кандидатурата му за главен прокурор се оказа, че съдията е закупил един от апартаментите си на фиктивна цена и си е спестил плащането на данъци. Той опита да обясни този конфуз, но така и не успя. После, както вече знаем, беше избран прозрачно и с огромно мнозинство за главен прокурор. След всичко написано до тук трябва да признаем, че изборът на Цацаров не е сензация, а закономерност. Театърът става все по-лош, защото актьорите избрани от ГЕРБ притежават удивително неприятни физиономии. Видяхте ли как изглеждат повечето от членовете на ВСС? Даваха ги по телевизията и положението никак не е розово. Изводът от всичко написано по-горе е, че в България вече има само една власт – изпълнителната. Власт на изпълнените поръчки, която се крепи на плещите на група притежатели на апартаменти. Власт, която се крепи на зависимости, далавери и престъпления. Няма никакво значение кой ще бъде главен прокурор. Някой ден Цацаров може да се окаже прокурорът, който ще внесе обвинителен акт срещу Бойко Борисов. Това обаче няма да се случи, защото главният прокурор ще се усети, че премиерът върши серия от престъпления, а защото ще се е сменило правителството. Както казахме по-горе Цацаров е конформист и някой ден Борисов и Цветанов ще усетят това на гърба си.  Колкото Филчев беше полезен на Костов след падането му от власт, толкова беше полезен Борис Велчев на БСП след загубата на изборите през 2009 година. След прарламентарните избори предстои да видим обръщането на Борисовото откритие Цацаров. P.S. Чувате ли мълчанието на БСП и ДПС по темата за избора на главен прокурор? Знаете ли защо мълчат? Защото ги е страх и защото техните хора във ВСС също гласуваха за Цацаров. Коментарът е на Тома Биков и е публикуван във в. "Ретро"