Последвайте ни в Google News Showcase
Наскоро в телевизионно предаване Веждичката каза нещо важно. А то е, че в България не можело да се случи гражданска война заради цялата тази „селяния“, която ни заливала отвсякъде. В случая културният министър перефразира един стар анекдот, но иначе, за селянията е напълно прав. Пропусна обаче факта, че в европейската история е имало и селски войни.
Германците това най-добре го знаят, особено онези от 16 век. И жертвите в една селска война не са били по-малко, отколкото в една средностатистическа гражданска война. Имало е и религиозни, както и етнически войни. Последните две са неща, почти напълно непознати в България поради много причини. Непознати са-засега. Не ми се иска да бъда възприеман като пророк на катастрофите, но внимателното изследване на фактите и трупаните с години напрежения може да лиши от сън всеки обективен коментатор, когато поразсъждава върху фактите.
Цар Борис III много проницателно е забелязал лекотата, с която ние, българите, се плъзгаме в „Геената“ /долината на Еном, символ на вечното унищожение/ на беззаконието и самоизбиването. Правим го на всеки, има-няма, четиридесет години. В разговор с английския пълномощен министър Джордж Рендъл през 1939 г., царят казва:
„Много е лесно за Вас в Англия да омаловажавате възможността от революция.Вашите революционери са хора, които се подчиняват на закона и първи биха повикали полиция или пожарна команда в случай на нужда. Една червена революция, вдъхновена от руснаците, би била съвсем различно нещо при тази буйна и войнствена българска раса.
След векове на борби, робство и кръвопролития българите си остават, въпреки тънкия слой цивилизация, който все още не е имал време да се утвърди, един потенциално свиреп и жесток народ. Веднъж само да се наруши законът и редът, невероятни ужаси ще настъпят“. Преди половин хилядолетие Николо Макиавели, пише в една от книгите с, че проблемите на държавата приличат на туберкулозата – от едно ниво нататък, в онези времена болестта е била нелечима. Та и проблемите на държавата, посочва Макиавели, са лечими, докато не са видими за много хора. И стават нелечими, когато се случи обратното. За да продължи да я има една държава, то тя най-първо място трябва да има система за ранно предупреждение за онези заплахи, които посягат на самото й съществуване.
Тази година ще се навършат четири години от масовите протести на българите срещу циганската престъпност, протести, които бяха отключени от убийствата, извършени от клана на Кирил Рашков в Катуница. Днес отново сме пред подобно избухване на национални бунтове и основанията за тях ще бъдат съвсем справедливи и предизвикани отново от нечуваната наглост на циганската престъпност.
Няма за кога да продължаваме да си заравяме главата в пясъка. Един призрак броди из отечеството – призракът на етническата война. Повярвайте ми, това не е далечна, малковероятна възможност. Вероятността в България да избухне неконтолируем кръвопролитен сблъсък на етническа основа е изключително голяма. Вернете се няколко реда нагоре. За да има държава е нужно съгласието на голяма група да желае да живее в тази държава, докато я опазва чрез законност. Това е ключово и точно тук се получава най-голямото предизвикателство, хвърлено от циганските вождове към съществуването на страната ни.
В устата на хора като Цветелин Кънчев формулата за „държавотворчество“ изглежда така: „Българските закони са много дискусионно понятие“. Това каза той в сутрешния блок на bTV на 23 юли миналата година. Тези хора искат да живеят в беззаконие, да правят каквото си искат, да рушат и убиват навред в страната ни и това да остава безнаказано. И всичко това да се случва, докато ги издържаме с парите от нашите данъци.
Това е нетърпимо! Не знам как ще ви прозвучи, но цялата тази история с издръжката на циганите може да бъде сравнена с времето отпреди 150 и повече години. Тогава българска държава не е имало, но по споразумение между руската и турската империя в българските земи започва преселването на черкези, които са били заселвани в места с компактно българско население. В резултат на тази „българоубийствена политика“ са се случвали две обратни тенденции – българският етнос е бил подлаган на етническо прочистване и изселвания, а тези които са оставали по родните си места, са били принуждавани /под формата на ангария/ да строят със своя труд и средства къщи на заселваните в българските земи черкези.
Усилни времена, нетърпими времена, невъзможни времена. За съжаление, ситуацията с циганския терор днес дава основание да се мисли, че подобен римейк на историята е възможен. Днес ситуацията започва все повече да напомня на онази, а ние, българите, в собствената си, уж независима държава сме принудени да работим ангария на едно малцинство. Това е расизъм срещу българите и опит за извличане от това малцинство на предимства от етническия им произход. Не съм сигурен, че нещата вече не са преминали онази граница, след която подобно на критичната маса във верижната реакция, нищо не може да се направи. Знаеш, че взривът ще се случи и само се молиш да не помете всичко.
Развъждането на циганите се случи по времето на прехваления от по-глупавата част българите социализъм и управление на диктатора Тодор Живков. Величаят го, а не помнят, че по време на диктатурата на този човек циганската популация се удвои. Официално. Неофициално се утрои, ако не и учетвори.Това трябва да се казва всеки път, колчем някой поведе разговор по темата, защото ако това не се осъзнае, то нищо от тази катастрофа не може да се предотврати. Самият Тодор Живков е с цигански произход – майка му е влашка циганка и този факт отдавна е доказан за науката от прекрасното изследване на проф. Тодор Балкански „Тодор Живков.
Просопография на диктатора“. Имам чувството, че почти никой не помни онова отвратително време - на диктатурата на БКП и Тодор Живков. Скептик съм, че ние българите имаме изобщо способност да се въздигнем, ако щете и заради това, че чувам немалко от сънародниците да призовават към връщане на практиките от онова време. Как да им кажеш, че беше отвратително - разселваха, без да ни питат циганите в нашите блокове. Те пък вкарваха коне, магарета, овце и кокошки там и ставаше страшно. Насила вкарваха циганетата в нашите училища и също ставаше страшно.
Ама циганите имали работа! Глупости, пълни глупости. Цялата икономика на социализма беше неефективна, губеща и нямаше нищо против да наема хора с минимални и примитивни трудови умения. Днес няма кой да плаща за подобна дивотия. Има един много подходящ за ситуацията в България филм. Филмът се казва „Новият свят” и е за първите заселници в Америка в началото на 17 в. Актьорът Колин Фарел каза една фундаментална фраза: „Усилията на честните и работливите не трябва да бъдат похабени за изхранване на мързеливите..”! Какво стана после ли? Първо започна мърморенето, защото мързеливите изядоха резултатите от усилията на работливите. Този етап сме го минали. Във филма после дойде войната с подръчни средства.
В отечеството ни тече вече такава жестока, кръвопролитна и безжалостна война. Единствено индивидуалната фантазия може да ни даде представа, докъде може да достигне тукашната проекция на подкрепата за мързеливите и неуките с изкараното от честните и работливите. Ще Ви дам жокер – ако някога пак отидете на ексурзия, на семейна разходка до Копривщица, непременно попитайте местните краеведи за историята на т.н. „циганско дере“ – откъде идва името, какво се е случило там с циганите, които са били заклети помагачи на турските дерибеи, по време на Априлското въстание. Дано някой успее да предотврати превръщането на България в „циганско дере“ през близките години. Защото не се наемам да мисля, че опазването на т.н. „етнически мир“ за по-дълъг период от време е възможно.
