ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Левски подписа официално с второ ново попълнение. Сините се подсилиха с бразилския ляв бек Вендерсон де Фрейташ Соареш, който носи прякора Цунами. 25-годишният бранител парафира за следващите два сезона и половина.
Как обаче е получил прякора си в Бразилия и защо са искали от него да го смени? Цунами разкрива любопитни подробности през 2014 година в интервю за "ge.globo.com". Тогава Вендерсон играе за Ремо и помага на отбора да спечели сензационно юношеската Купа на Сао Пауло. Защитникът бележи цели 4 гола, а отборът му се справя с тимове като Коринтианс и Сао Пауло. По време на мачовете Цунами се откроява както с играта, така и с прякора си. Бранителят е определен като "необичайните събития на турнира".
"Дадоха ми този прякор още в началото в Ремо и ми хареса. Помага и защото името ми не е от най-красивите", споделя 189-сантиметровият защитник.
Обяснението за прякора е толкова необичайно, колкото и самият псевдоним. Цунами разкрива, че го е получил още на първите тренировки в Ремо, защото е пристигнал "силен и изчиствал всичко". Вендерсон го харесва и решава да го остави.
"Защитникът трябва да бъде такъв. Който ме види да играя, разбира, че знам как да го правя. Не се ограничавам само до това да чистя всяка топка, ще атакувам. Дори треньорът на професионалистите в Ремо Чарлз Герейро ме помоли да го сменя, но аз не приех. Аз самият ще бъда цунамито и искам да съм играч с това име", казва тогава защитникът и разкрива, че симпатизира на бившия капитан на Барселона Карлес Пуйол.
Дори фактът, че прякорът му символизира природно бедствие не кара Цунами да промени решението си. Той няма желание да приеме собственото си име при положение, че професионалната му кариера се развие, а предпоставките това да се случи през 2014 година са много, пише "Гонг".
"Аз съм добър човек. Прякорът дойде с професията, която избрах за мен, а именно да бъда професионален футболен защитник. Това, че хората ме гледат с други очи - философии", завършва новият футболист на Левски.
