Цървена звезда - Партизан - Грандиозно !

387 километра - точно толкова делят балканските столици София и Белград. Столици, запазили противоречиви чувства помежду си през годините. Градове, преживели разруха и възраждане, столици, приютили четири велики футболни клуба. ЦСКА, Левски, Партизан, Цървена звезда. Хегемони, лидери, "убийци" на европейски колоси, някои от тях дори носители на КЕШ. Но успехите на тези грандове не можеха да бъдат налице без най-важния фактор - публиката ! Невероятните фенове, които всяват уважение и страх със своя темперамент дори и у най-върлите западно-европейски запалянковци. Бил съм свидетел на Вечното дерби десетки пъти, бил съм част от магията, която само ЦСКА и Левски могат да създадат у нас. За Белградската битка обаче само бях чувал. Именно затова реших да взема шепа приятели и видя на живо заряда на това дерби. За съжаление или не, впоследствие останах със смесени чувства. Възхитен от сърбите и леко разочарован от нас. Подробности по-късно. Това е история за Цървена Звезда - Партизан, мачът, който всеки запалянко по света трябва да посети. Легендите, посочващи магията на сръбското дерби впечатляват особено много. Всеки, бил на събитието казва простото изречение: "Не може да се опише с думи", което само по себе си едновременно дразни и буди любопитство. У мен събуди второто. Реших да проверя. Стегнах багажа, запалих колата и се заредих с търпение. Четиричасово търпение, имайки предвид голямото разстояние. Но какво значи голямо разстояние, при положение, че за същото време може да стигнеш до чукарите в Сливен или турския Делиорман, където феновете са малки и незначителни... За Белград Сръбската столица впечатлява. Спомените от войната почти бледенят. Правителството обаче, предвидливо е оставила две емблематични полуразрушени сгради в центъра, където ракетите на НАТО са удряли смъртоносно. Минаваме, разглеждаме, снимаме. Истински туристи. Следва най-красивата забележителност - православния Храм-паметник "Свети Сава" - най-големият на Балканите. Най-големият! Колко мащабно звучи. Макар, че родният "Александър Невски" изглежда по-мащабен. Проверка в Уикипедия показва, че ставало въпрос не точно за големина, а за капацитет. Лъжливи сърби...нашето си е по-добре. Разхождаме се и по-централната им улица. Мачът е от 19:00ч., вече е 17:00, а фенове все още липсват. Сякаше сме в Пловдив, съдейки по идентичните павета, кокетни кафенца и бутки, предлагащи магнитчета. Стига толкова гуляи, връщаме се в колата и палим към "Мала Маракана". [caption id="attachment_16854" align="alignleft" width="500"] "Свети Сава"[/caption] Звездаши срещу гробари Изглежда, че Белград прилича на Пловдив не само по централната улица. Стадионите на Цървена звезда и Партизан са на приблизително същото разстояние като "Лаута" и "Христо Ботев" - има, няма 700 метра. Тълпите вече са факт. Това е и съществената разлика между белградските грандове и софийските такива. Публиката на Вечното дерби метафорично може да се нарече езерце, в сравнение с океана, който приижда към "Мала Маракана". Деца, майки, бащи, батковци, каки, красавици, дипломати, хулигани, чужденци, пазени от приблизително 2000 жандармеристи. За всеки случай, да няма проблеми. Питаме фен на Звезда кой отбор има по-голяма подкрепа и отговорът ни смущава. "54% от сърбите са звездаши. 20% - фенове на гробарите, ние сме номер 1". Приемаме скептично казаното, все пак в него има пристрастност. Пред нас вече е митичния стадион. 55 538 места. Мислим, че при всички положения ще има билети. На касите почти няма хора. Защо? Защото и билетите почти са свършили. По груби сметки това означава близо 50 000 зрители да гледат срещата. Учудването ни е голямо. Тук обща бройка 17 000, коментаторите добавят 2-3 от себе си. Там е коренно различно. Заварваме 45 553 официално закупили ценни хартийки и поне още 4-5000 влезли нелегално. Все едно са емигранти. Когато дербито започва осъзнавам, че изразът "не може да се опише с думи" е правилен. Толкова много факли, димки, заря, красота. Там местната полиция снима и се наслаждава на пиротехническите ефекти, а тук офицер Златанов арестува "престъпниците", дръзнали да създадат нещо красиво...Но да се върнем на мача. Веднага си личи кой е по-сплотеният тим. Феновете от Северната трибуна са единни, пеят в невероятен синхрон и създават хореография с факли и заря. Гробарите, от своя страна са разделени. Питаме баща и дете на развален българо-сръбски какво е станало и отговорът не закъснява. "Преди Партизан имаше много силна и единна агитка. Официални лидери бяха и остават групировката "Алкатраз". Част от другите фенове в сектор обаче, преди 1 година решиха да се отделят и да създадат опозиция, защото "Алкатраз" живее на гърба на клуба - има връзки с полицията, продава наркотици в трибуната, прибира пари от билети и гостувания и т.н. Тази опозиция не беше официално регламентирана, но набираше все по-голяма сила. Тогава един неин член беше убит. Името му е Иван Перович, младо момче, набор 1991. Изкарвал си кучето към седем сутринта и покрай него минала кола, от която го застреляли. Убийство, което така и не разкриха. Всички обаче подозират "Алкатраз". Тогава фракцията, която е в клетката се отдели. Наричат се "Забранени" и правят всичко възможно да бутнат "Алкатраз". Но е трудно да се бориш не само срещу фенове, но и срещу полиция". Историята е покъртителна, ясно показваща каква е разликата между любовта към отбора и любовта към лесните пари. Разцеплението между черно-бялата агитка достига своята кулминация, когато феновете започват атака с факли помежду си. Жандармерията се намесва и отдалечава едни от други, за да няма по-сериозни инциденти. В същото време звездашите пеят в невероятен синхрон. Козирката на стадиона сякаш увеличава феновете двойно, по-шумно е дори от надут вувузел. На терена пък е още по-горещо. До 15-тата минута вече има три гола. Гробарите повеждат, Звезда връща попадение, но след нелеп автогол отново изостава в резултата. Нито една от агитките не спира да пее. Те не са дошли да гледат, а да подкрепят, независимо от резултата. Идва време за почивка. В София всеки отива за вода, за разпускане, пеенето леко секва. В Белград - не. Двете агитки се хващат за гушите и чрез цветущи изрази поздравяват майки, лели и дрги роднини. Втората част започва, Звезда прави невероятен обрат. 3:2! Трибуна "Делие" е на крака! В 75-тата минута, точно преди победния гол, се издигат десетина откраднати знамена на Партизан, с което триумфът в 141-то дерби е пълен.  Последен съдийски сигнал – Звезда ликува,нова доза бомби и факли, нови скандирания, нови песни и т.н.И в този дух половин час след приключването на срещата при изключени прожектори...С една дума – ГРАНДИОЗНО! Ако Алеко Константинов беше наш съвременник, видял случилото се в неделя в Сърбия, може би щеше да пресъздаде пътеписа си „До Чикаго и назад” в творбата „До Маракана и обратно”. Остава отворен и въпросът, защо на 387 километра западно от нас, хора с по-малко пари, по-големи проблеми и по-грозен футбол пълнят 52 000 седящи места, а ние – европейците, се радваме на 15-20 000, подкрепящи Левски и ЦСКА. Замислете се...щом сърбите го могат, защо и ние да не го постигнем, и отделете по 4-5 часа седмично за любимия си клуб, защото той го заслужава.