Чака ни дълъг сиромашки живот и хаос

На 9.IX.1944 г. и на 10.X.1989 г. имало идея и надежда, сега имало само обезверяване

Акад. Никола Попов е един от най-големите макроикономисти в България. Изследвал е развитието на световните икономически центрове като Китай, САЩ, Сингапур, Япония и Русия. След 1989 г. става академик и ректор на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на множество научни трудове, между които „Икономическо чудо", "Русия в усилията на икономически възход", "Световното стопанство се прекроява", "Капиталът срещу капитализма". Акад. Попов има интересна биография. Бил е партизанин. Едва не загинал след битка преди 1944 г. Шест дни лежал ранен само на вода, ядял букова шума, докато другарите му го намерят и спасят живота му. Преди 1989 г. той влиза в Русенския комитет и затова е изключен от БКП. На 91 г. - Академик Попов, народът въстана и принуди правителството да подаде оставка. В най-новата ни история три пъти имаме толкова силен народен гняв – през 1944 г., 1989 г. и сега? Можем ли да направим паралел между тези години? - Не. Времето около 9 септември 1944 г. беше изпълнено с надежда. Хората вървяхме щастливи и водени от една много силна идея. Имаше вяра, както и да изглежда тя от сегашна гледна точка. Тогава обаче бяха обнадеждени, че ни очаква нещо много добро. През 1989 г. народът въстана да свали управлението, дошло след 1944 г. Тогава също имаше надежда и вяра. Но те не бяха толкова силни като на 9 септември. Въпреки това имаше позитивизъм. Правеха се концерти. Хората пак чакаха хубавото. И пак имаха вяра, че държавата ни ще се оправи. Сега няма нито надежда, нито вяра. Хората са озверели и не виждат път наникъде. - Как виждате процесите в момента в България? - Има вътрешна борба в ГЕРБ. Членовете на ръководството й са разединени и уплашени и не знаят какво да правят. Не очакваха, че народът така лесно може да ги изгони. Борбата за ограбване на богатствата на нацията продължават и то все по-ожесточено. Водят се между икономическите групировки и между партиите. - Какво ни чака в близките дни? Нямаме правителство, нямаме Народно събрание... - Ще минат пет или десет дни, докато се избистрят някои противоречия. И все пак ще се направи служебно правителство. Което обаче няма да свърши никаква работа. Хаосът ще продължи. - Народът не иска политическите партии. Възможно ли е да стане това? - Не и на този етап. Няма кой друг да поеме властта. Нямаме подготвени експерти за водачи на страната. Пак ще трябва да се задоволим с партиите. - И все пак няма ли светлина в тунела? - Трябва да разберем, че сме си завоювали последното място в Европейския съюз. Чака ни дълъг сиромашки живот. България и Румъния са придатък към европейската общност. Ние обаче сме най-слабо развитата страна. И това, че не се развиваме, а западаме все повече и повече, си е наша вина. Явно фактът, че влязохме в ЕС като най-бедните, ни удовлетворява, защото от години стоим на едно място и нямаме големи претенции. Освен това шуробаджанащината явно не може да се изкорени. Ако може проблемите някак да ни подминат, да поизлъжем, да позамажем... - Говореше се, че ни е нужна твърда ръка, за да се оправим?! Дойде на власт Бойко Борисов и мнозина решиха, че той е „твърдата ръка“, но не се оказа така. - И неговото управление бе шуробаджанашко. Нямаше саморегулация, контрол и разбирателство вътре в партията ГЕРБ. - Какво правителство ни е нужно? - Силно, което да създава, а да не руши. Но това е много трудно в нашите условия. - Коя партия е най-подготвена да управлява в момента? - БСП. Не искам да прозвучи пристрастно. Казвам го от висотата на моите 91 г. и от опита ми като икономист. БСП има най-голямо мнозинство, най-много структури и тежест в момента. Все пак всички партии са се учили как да се формират и как да функционират от БКП. А приемникът на БКП е БСП. А и без олевяване в тази сиромашия на може. Така върви светът. Самите САЩ олевяват. - Явно е, че американците няма да ги стигнем, както пееше Тодор Колев. Но Китай имаме ли шанс да доближим? -  Бил съм осем пъти в Китай. Те са втората икономическа сила в света. Първият път, когато стъпих там, беше преди около 20 г. Тогава бях ректор на СУ "Св. Климент Охридски". В Пекин се уплаших. Имаше десетина хубави сгради, останалите бяха бараки, в които хората живееха наблъскани като сардели. Глад и мизерия. Четири години по-късно от съборетините вече нямаше и помен. На тяхно място бяха издигнати модерни сгради. Днес Пекин е световен град. С 18-милионно население и развиващо се модерно строителство. Бъдещите властелини на света са именно китайците и японците. Така че за достигане до тях не може даже да се мечтае. - Както сме я подкарали, дали няма да се яви някой нов диктатор да ни управлява? - Дано да не дойде диктатор, все пак сме в Европа и живеем в 21 век. Но ни е нужна по-твърда ръка с управление, което да предложи приемливи решения за развитието ни. Това управление трябва да получи благословията на европейските сили. - Дали няма да се появи нов Тодор Живков от хаоса в момента? - В никакъв случай! Времето на тези ръководители вече отмина, поне в нашата част на света.