Червената легенда Димитър Дъбов пред ПИК: Борисов и Петков се събраха в сглобката, за да могат да се спасят, но обществото ще избухне. Пеевски е преекспониран
Последвайте ни в Google News Showcase
Димитър Дъбов, който има зад гърба си 20 години в парламента, 24 години е член на Националния съвет на БСП, от които 20 е заместник-председател по организационните въпроси и е участвал в разработката на всички варианти на устави, с изключение на ниновисткия, проговори пред ПИК защо е възможна сглобката, каква е причината обществото да не протестира пред безобразията на политическия Франкенщайн, премиерстван от Николай Денков, защо сега, когато Пеевски управлява в сянка, никой не танцува на площада и каква е вината на опозиционните сили за това. Дъбов разсъждава още защо се посяга на Конституцията, има ли здрава политическа алтернатива и какво ще се случи с държавата, ако мнозинството от българите продължава да живее с усещането за разпад, съзнателно тикане към война и гибел.
- Г-н Дъбов, защо е възможен този политически Франкенщайн сглобката и неговият пародиен кабинет „Денков“?
- Мисля, че общата заплаха за тях, започнала още от изявленията на бившия главен прокурор Иван Гешев по отношение и на Бойко Борисов, и на Кирил Петков, едновременно. Това ги накара да се съберат, за да могат да спасят себе си. Така че самата сглобка се крепи на фактора оцеляване. И това и страхът от служебен кабинет е първата причина, независимо че са различни и се ненавиждат. На второ място е натискът, който им се оказва от посолствоТО, и начинът, по който трябва да работят, за да оцелеят. На трето място са редица кадрови решения, които те предприемат с оглед на дългосрочното им укрепване във властта. Вкарването на хора в регулаторите за 5-6 години, дори и да са западнали или да ги няма, им дава възможност да влияят върху политическия живот в България. Следващият фактор, който ги поддържа, това е финансовият интерес и бизнесът, който се върти около тях и който те протежират, за да могат да извлекат изгоди. И не на последно място – антируската тема, която ги сплотява.
- Не е ли абсурдно, че обществото не протестира сега, когато Делян Пеевски е премиерът в сянка, а Денков е секретарката му, а когато през 2013 година същият Пеевски бе огласен като шеф на ДАНС, имаше крайно недоволство и дълги месеци се танцуваше на площада, какво се промени?
- Безразличието започва да надделява, но за това роля имат и компромисите, които се правят партиите. Независимо от това кой какво е говорил и какво е обещавал, те се стремят да са във властта. Така че Делян Пеевски не бива да се разглежда изолирано. Той е централен елемент от всички процеси, които се развиват в страната в момента. Мисля, че и той самият се усеща, че е преекспониран и че би трябвало да се позиционира по друг начин в обществено-политическия живот. Колкото и да имат претенции, че ролята на ДПС в обществено-политическото развитие на България е нараснало, трябва да се знае, че все пак има граници за търпимостта.
- По-либерална и по-българска партия ли ще стане ДПС, ако през февруари Делян Пеевски го изберат за председател?
- За разлика от много други, смятам, че Делян Пеевски е човек, който не трябва да бъде подценяван. Той носи сериозен потенциал в себе си, но ДПС нито ще стане по-либерална, ако той стане председател, нито по-различна, нито по-антитурска. Друг е въпросът дали и в каква степен той ще бъде приет искрено от функционерите на ДПС.
- За политическата индиферентност, за която говорите, имат ли вина опозиционните сили и в частност БСП и Корнелия Нинова, нечия патерица ли е „Възраждане“?
- Разбира се, основната вина е в действията на опозицията. Тя, първо, е много разнопосочна. Второ, не ангажирам никого с това мнение, съвършено объркана и все по-неразгадаема става позицията на „Възраждане“. А БСП и Нинова – те си карат еднопосочно със затихващи функции. Вярно е, че на тези избори свободното им падане намаля, но не спря. Затова в БСП предстоят редица въпроси за решаване.
- А какъв апропо е проблемът с Конституцията и защо уйдурмата не само посяга на нея, ами я форсира да приключи до Коледа? С какво им е неудобен Румен Радев и служебните му кабинети?
- Румен Радев им е неудобен, защото е единственият политик в България, който в момента поддържа положителен рейтинг, за разлика от всички други, при които разликата между одобрението и неодобрението е огромна в полза на неодобрението. Това ги сплотява. А и страхът, че отново може да се стигне до назначаване на служебен кабинет, който да обърка техните ангажименти към посолствоТО. Това ги хвърля в паника. Не че посолствоТО ще отмени някои от решенията, които са постановени от американския съд, а и други американски органи са се произнесли, даже английски, свързани със закона „Магнитски“, и с други неща. Илюзия е да си мисли някой, че би могло да настъпи ревизия. Тези, които са се навели и се навеждат силно в кръста, ги използват, но тях ги използват временно, промени няма да настъпят. Ще го разберат малко по-нататък. Поведението на българските политици е поведение на безгръбначни.
- Ако търсим контрапункт, кой е по-добрият и работещ вариант – обединение на левите сили, примерно формат БСП +, като в това число прибавим „Левицата“ и може би това, което се формира около Ваня Григорова, или партия на Румен Радев?
- Въпросът съдържа уравнение с няколко неизвестни. Първото неизвестно се нарича Ваня Григорова, която безспорно направи много силни изяви в предизборната кампания за местния вот в София. Но аз смятам, че тя няма ясна, точна заявка, а и не е декларирала, че ще се развива в политическата сфера по начина, по който се очаква. Това е първото неизвестно. Второто неизвестно е, че няма никаква сериозна заявка от президентската институция за реализирането на някакъв политически проект. Имаше едно изявление на проф. Александър Маринов, но то остана без развитие.
- Е, и евродепутатът Петър Витанов заговори за това, че виждал как хората в страната имат подобни очаквания – за партия на Радев…
- Витанов е отделна, друга бира… За мен по-меродавен е Александър Маринов, защото той е председател на Стратегическия съвет. Така че няма никакви ясни индикации. Мисля, че Радев си дава ясна сметка как неговият предшественик Първанов се опита да прави политическа партия и не се получи, затова едва ли ще подложи политическото си реноме на изпитание. Оттук нататък нещата, свързани с лявото, опират до това какво ще става в БСП и евентуалните промени в партията, защото периодът на пропадане в БСП определено се свързва с името на Корнелия Нинова и сегашното ръководство. Това пропадане продължава вече пета, шеста година и започва да има драматично усещане около това какво ще става. Опитите на Нинова да пита кой мандат кара опират до Устава. Дали си избран пряко, или непряко, имаш право на два мандата. С това нещата приключват. Както и смешните и изявления, че никой от сегашните евродепутати, не можел да бъде отново кандидат, защото имали еди-какво си мнение по Истанбулската конвенция. Това са смешни неща. Всеки член на БСП може да бъде издигнат, предлаган и избиран, без значение какво мисли Корнелия Нинова и нейното обкръжение.
- Какво обаче да кажем на тези може би 80 процента от българското общество, които имат усещането, че страната е тикана към ликвидиране на енергетиката, на земеделието, на „Лукойл“ и е въвличана във война и гибел? Има ли оптимистичен контрапункт?
- Контрапунктът е да излезем и да гласуваме и да се опитаме да променим статуквото. Видяхме тези, които управляват България от 2013 година досега. Минаха повече от 10 години. Вижда се докъде докараха нещата и продължават да ги докарват. И във финансово, и в икономическо отношение. Така че трябва да има промяна. И тя трябва да тръгне от българския избирател. Трябва да има промяна и в БСП. При този непрекъснато обедняващ български народ, подложен на изпитания, лявото мислене и подкрепа трябва от само себе си, априори, много голяма. Фактът, че не се получава, означава, че това ръководство не е в състояние да акумулира, да засмуче тази обществена енергия.
- Надявам се, че не се надявате на фалшивата „промяна“ менте на харвардите кирчовци и кокорчовци, която излъга хората.
- Абсолютно, това е вън от коментар. Мисля, че наближава моментът, в който българинът ще се взриви и ще приключи с всичките тия експериментатори, които се упражняват на неговия гръб, за да станат по-богати и за да не са включени в закона „Магнитски“.
