Червената легенда Димитър Дъбов пред ПИК: Войната на Нинова с Радев е комплексът на дребната женска отмъстителност и злоба, това не е война на БСП
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Димитър Дъбов, който 24 години е член на Националния съвет на БСП, от които 20 е заместник-председател по организационните въпроси и е участвал в разработката на всички варианти на устави, с изключение на ниновисткия, проговори пред ПИК за войната на лидерката с президента Румен Радев. Дъбов коментира още реалистично ли е при това положение третият мандат да попадне при социалистите, на какво могат да разчитат те при предсрочни парламентарни избори, какво ще произведе конгресът им през февруари и има ли реална лява алтернатива.
- Г-н Дъбов, защо Корнелия Нинова търси всевъзможни поводи, за да разгаря войната си с Румен Радев – дори филмът на Максим Генчев за Ботев, както и този с дъщерята на държавния глава Дарина е такъв повод?
- Смятам, че това е някакъв опит за лично отмъщение или неудовлетвореност. Не мога да си представя какво още би могло да бъде, какво би могло да я стимулира. Но това поведение не е от вчера. През последните няколко месеца, след като беше гласуван вотът на недоверие на правителството, в което участваше БСП и персонално Нинова, там от нейна страна се разгоря и започна много агресивно поведение по отношение на президента и президентската институция. Атакуван беше назначеният от него служебен кабинет, който според мен се справя добре с ангажиментите си с оглед на ситуацията, в която се намираме. Затова поведението на Нинова е необяснимо, няма друга логика. Не смея да предположа, че тя го прави нарочно, за да стане така, че той да не даде третия мандат на нея. Но това е възможна хипотеза.
- Това поведение на Нинова комплекс на личната и война с Радев ли е, или това е война на цялата партия срещу държавния глава, какъв е мотивът?
- Това в никакъв случай не би могло да бъде война на БСП с Радев, тъй като членската маса на БСП, а и симпатизантите на партията, а и социологическите изследвания показват, че тези хора гласуват изключително в подкрепа на Радев. Това се отнася и за първия, и за втория му мандат. Затова няма как това да е война на БСП с Радев. Това е война на Нинова и на няколко души от ръководството, които и подгласят, с Румен Радев. Това е обречена война. И в България, и в международен план не останаха партии и институции, с които БСП и Нинова да не са влезли във война – Социалистическият интернационал, Партията на европейските социалисти, всичките партии от А до Я, които са в парламента. Може би с изключение само на ДБ, с никой друг няма нормални отношения.
- Това само по себе си е абсурд, защото ДБ са на крайно противоположно като идеология политическо позициониране.
- Да, но единствено с тях все още Нинова не е влязла във война.
- Вие заговорихте за третия мандат. Действително възможно ли е, реалистично ли е при това положение Радев да го даде на БСП?
- Логичното е да го даде на БСП, както направи два пъти преди това.
- Защо, по каква логика?
- Очевидно е, че е невъзможно мандатът да отиде при „Възраждане“, смятам, че и при ДПС няма да отиде.
- А при Стефан Янев и „Български възход“?
- При Янев ги има рисковете, че все пак това ще е с мандата на последната политическа сила, която е с 11 депутати. И не е сериозно да искаш от него да направи работещо правителство. Не че не е възможно, но изглежда минирано с много въпросителни. Разбира се, ако мандатът бъде даден на БСП, това изправя на страхотно изпитание партията, тъй като Нинова се е изпокарала с всички и вероятността да завърши с провал един такъв мандат е доста висока. Мисля си все пак, че поведението на Нинова към Радев е дребна женска отмъстителност или нещо от този род.
- Ако се цели БСП да бъде запратена на избори, кой ще понесе тази политическа отговорност пък и в кондиция ли е партията за подобен вот?
- Не мисля, че, като изключим „Възраждане“ и донякъде ГЕРБ, останалите политически представени партии имат голямо желание за провеждане на избори. Очевидно е, че спадът на доверието въобще за голяма част от парламентарно представените партии ще продължи. Това е факт. Затова не смятам, че БСП желае да има такива избори, независимо че мечтата за връщане на хартиената бюлетина им се сбъдна. При все това подкрепата няма да бъде по-голяма. Виждаме, че през тези три месеца и повече, откакто има избран парламент, депутатите продължават да се занимават с всичко друго само не с дневния ред на хората. Вече трябваше да са приети поне законите по Плана за възстановяване и устойчивост. Така беше и в предишните два-три краткосрочни парламента. На дневен ред са дребното боричкане и скандалите.
- В този политически контекст какви са очакванията от конгреса на БСП през февруари, има ли шанс т.нар. вътрешна опозиция да обърне тренда, да наложи нова лява смислена тенденция?
- По принцип обедняването води до олевяване. В България от доста десетилетия не имало такава фаза на обедняване. Но няма фаза на олевяване. И отговорността за това е в сегашното ръководство на БСП. То не е в състояние да привлече гласовете на хората, които сега са готови да подкрепят лявата идея. Що се отнася до конгреса, аз нямам особени очаквания там. Дори самата опозиция е новосформирана и афишираща се. Някои от тези хора до септември бяха големи фенове на Нинова. Измежду тях има хора, които допреди три години, когато не достигнаха 1-2 гласа в Националния съвет, за да приключим фазата „Нинова“, те я подкрепиха. Те доскоро скандираха в нейна подкрепа. Сега, когато мислят, че корабът потъва, бягат като плъхове. Затова не очаквам на конгреса да се случи нещо, а и няма ситуация да се случи. Лидерският въпрос не е на дневен ред. А и е неизвестно как ще изглежда към 11-12 февруари ситуацията – дали ще сме в ситуация на предсрочни избори. Тогава основният лайтмотив на хората, които управляват партията, ще бъде „сега не е моментът и времето да правим промени“. За конгреса са записани общи фрази за програма и устав. Нинова и хората около нея не могат да направят смислен устав, още по-малко идейна програма на партията, тъй като те са далеч от истинските леви идеи. Дори не могат да наемат някой, който да свърши тази работа.
- Алтернатива ли е и какви са шансовете на този опит за формиране на широко ляво обединение – това което Костадин Паскалев и Георги Първанов прокламираха на срещата в НДК?
- Тази инициатива не беше подкрепена широко. Много от хората, които от години водят сериозни битки с Нинова, не присъстваха там. Станишев го нямаше, Петър Витанов, Крум Зарков. Не беше възприета и идеята на Нинова излезлите от БСП да се върнат при нея като друг опит за алтернатива.
- Зад имената на Крум Зарков и Явор Божанков стои ли реален политически проект в ляво, или това са медийни пушилки и спекулации?
- Това са медийни спекулации, тъй като Божанков няма афинитет към лявото. Това е ясно. При Крум – той добре разбира, че подобна инициатива не би се увенчала с успех.
