Четвъртият месия или как ако Радев не удовлетвори свръхнадеждите, много бързо ще разбере колко кратък е пътят от "Осанна" до "Разпни го"

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Поздравления за победителя! Радев постигна съкрушителна победа, като за първи път в историята на България избирателят дава в ръцете на един човек толкова силна концентрация на власт.

Радев е ПОБЕДИТЕЛЯТ, който днес взима всичко в държавата. Той реализира по-малко гласове в урните от Костов (1997), Симеон Втори (2001) и Борисов (2009), но получава внушително мнозинство в 52-рото Народно събрание от над 130 депутати (за първи път след Костов). А това ще му позволи да направи решителните промени, които обеща.

Няколко са факторите, които направиха от Радев такъв абсолютен победител, който изненада дори и социолозите:

- цените, еврото (той обикаляше страната и повтаряше: аз казах ли ви),

- корупцията, умората от ГЕРБ,

- умерената му външна политика,

- перфектната предизборна кампания, работата със социалните мрежи, където бяха младите.

Към това трябва да прибавим и парите на олигарсите, които му плащаха рекламата, автобусите, залите - без този мощен финансов ресурс кампанията му нямаше да има такъв зрелищен вид.

Радев е четвъртият месия след Симеон II, Борисов и Слави Трифонов, на когото българинът възлага надеждите си да му оправи живота: да вдигне пенсиите, да намали цените, да изчисти улиците, да създаде спокойствие...

Радев е новият тефлонов политик - нито една от критиките на опонентите не хвърли сянка върху ореола му. Той консолидира огромен наказателен вот от всички партии и всички възрастови групи. Радев просто изсмука електората на класическите партии - взе 200 000 разочаровани от ГЕРБ и близо половин милион ляв и патриотичен вот. Говореше това, което площадите искаха да чуят: "Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии". И естествено се окъпа в народната любов.

45% от българите гласуваха за новия партиен лидер, за да накажат всички останали. Те фокусираха в него мечтите си за Възмездие! (Както се случи при Борисов през 2009-а.) Те не се интересуваха нито от програмата му; нито от идеите; нито от странните фигури, които стоят зад гърба му; нито от старите муцуни, които изскочиха от листите; нито от олигарсите му. Милион и половина българи гласуваха "на тъмно" за Радев, водени от отвращението си от цялата политическа класа. Радев просто яхна вълната на гнева, която се създаде през лятото на 2020 година и набра шеметна скорост през есента на 2024-а.

Той имаше стратегия за победата - канализира воплите на народа срещу досегашните управляващи. Умело дирижираше страховете на българите за утре и калкулираше спомена от миналото, превръщайки го в надежда за бъдещето, на която се позиционира като единствен носител.

И трудното за него тепърва предстои

Радев концентрира огромни очаквания, които водят до огромни отговорности и заедно с това - до огромни рискове. Едновременно Радев трябва да конструира изпълнителна, законодателна и партийна власт: да състави и ръководи правителство, да дирижира парламента и да гради структури на партия. Това не е по-силите на един човек. Ключов фактор за успеха на неговото управление ще бъде не само лидерството, но и качеството на екипа, който ще поеме управлението. А това в момента не го виждаме.

Той наследява една разсипана държава, в която финансите са на ръба на катастрофа; енергетиката е пред колапс; която трябва да изчисти от зависимости и в същото време да гради нови правила, за което ще му трябват партньори, защото отпорът ще е жесток. Затова въпросът за стратегията е ключов - ще търси ли широка подкрепа и консенсус, или ще заложи на еднопартиен модел на управление. Не е задължен да прави нито сглобки, нито коалиции, може да е сам юнак на коня и всичко да се стоварва на гърба му.

Опасното за държавата обаче е, че решенията ще се взимат еднолично.

Победата му носи белезите за създаване на нова политическа ера, но тя не е толкова въпрос на ентусиазъм, колкото на огромна концентрация на очаквания. И в това е капанът. Такова огромно парламентарно мнозинство крие рискове от самозабравяне - болест, която българските доморасли политици бързо прихващат.

Дотук беше възторгът към Радев. Сега ще трябва спешно да реди бюджет, да плаща пенсии и заплати, да прави драстични съкращения; да реже безцеремонно администрация; да разгражда схеми; да реформира съдебната система, така че това да доведе до ефективни присъди; да променя Конституцията. А срещу себе си ще има тежка и обиграна опозиция.

Но най-големят враг на Радев, подчертавам, са свръхнадеждите. Ако не ги удовлетвори, много бързо ще разбере колко кратък е пътят от "Осанна" до "Разпни го".

Вероятно затова в изборната нощ Радев беше притихнал, даже посивял. В щаба му не се лееше шампанско, не се виеха хора и ръченици. Сигурно осъзнаваше каква непреодолима тежест се стоварва на раменете му.

Трикратният премиер Борисов загуби защото:

- хората не приеха странната коалиция с БСП и ИТН в името на приемането на еврото; българите загърбват такива висши цели, ако материално ги ощетяват. Костов направи най-важните реформи на прехода, но бе изпратен от властта като "най-мразения политик";

- в обществото се натрупа огромно желание за промяна във властта;
- наслои се умора от управлението на ГЕРБ, въпреки постигнатото;
- съгради много в България, но създаде и огромни разочарования;

- направи много грешки - и кадрови, и управленски;
- обществото поиска успокояване на политиката, на езика, за отношенията;
- в низините се насложи усещането, че "ГЕРБ ни докара до просешка тояга";

- по площадите хората говореха: "наслушахме се толкова години на лъжи";
- тоталната зависимост във външната политика от Брюксел не се споделяше в огромната си част нито от партията му, нито от обществото;

 - докато се хвалеше с приятелствата си в ЕНП, евроскептицизмът пусна дълбоки корени в страната;
- кампанията на ГЕРБ беше сбъркана - беше насочена към твърдото ядро, а не към разширяване на ветрилото. Беше обърната към миналото - какво е построено вчера, а хората искат да чуят за днес и утре.

И накрая ще припомня думи на президента Петър Стоянов: В политиката е важно как се качваш, но още по-важно е как слизаш.

А българинът търпи много, но когато се ядоса, няма прошка!

Валерия Велева, Епицентър