Чики Бегиристайн: Стоичков никой не може да го контролира, той винаги е вулкан
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Чики Бегиристайн говори само на пресконференции и то рядко. И това не е каприз, а премерен ход. Спортен директор е на един от най-богатите клубове в света "Манчестър Сити". След цели четири години без персонални интервюта, Бегиристайн направи изключение да седне пред камерата на предаването "Код спорт" по TV+. Прие при изричното условие – без актуални въпроси. Ние също се съгласихме като имахме план накрая все пак да прокарме въпрос за стария му приятел и нов треньор на "Сити" Хосеп Гуардиола. Но на питания за Пеп, за "Лестър" и подобни такива, сеньор Бегиристайнотговаряше: "Нали се разбрахме за това?".
- Сеньор Бегиристайн, неведнъж Христо Стоичков е казвал, че 20 май 1992 г. е специална дата за него, а и за вас. Какво вие ще ни кажете за този
ден?
- В дългата история на „Барселона“ това е датата, на която клубът за първи
път триумфира като европейски шампион. До този момент отборът бе играл
веднъж на финал и за съжаление го загуби. Това се случи шест години по-рано
срещу румънския „Стяуа“ /Букурещ/ в Севиля. Затова всички в Каталуния
очакваха този ден с ентусиазъм, но и с малко свити сърца. А ние играчите от
отбора бяхме наясно, че ако искаш да си велик клуб, трябва да станеш
европейски шампион. И вярвахме, че сме белязани от съдбата точно ние да сме първите. Затова тази титла е най-важната в историята на „Барселона“. От нея тръгна всичко.
- Какво помните от Лондон, от стадион "Уембли"? За първи път ли играхте на тази митична арена?
- За мен беше за първи път. Спомням си огромното напрежение. По това време
ние играехме наистина много красив футбол, на какъвто ни учеше великия
Йохан Кройф. Много хора ни се радваха, защото създавахме наистина добро
шоу. Но не печелихме трофеи в най-големия турнир. С Йохан първо „Барса“
успя да спечели Купата на носителите на национални купи, но феновете ни
естествено искаха повече. Успяхме да ги зарадваме на този изключителен,
митичен както го наричат стадион, "Уембли".
- Колко важен бе Йохан Кройф за създаването на първия "дриймтим" на
„Барселона“? Каква диря остави той в „Барса“?
- Йохан беше ключът към голямото. Той успя да промени съзнанието ни. Накара ни да гледаме по различен начин на футбола. Играчите идваха в „Барселона“ със своята класа и манталитет на победители. А Кройф ни научи като отбор да побеждаваме, рисувайки футбол. Трябваше винаги да играем атрактивно. Йохан е основата на всичко. Факт е, че „Барселона“ се промени като клуб след идването му като треньор през 1988 година. Днес никой в „Барса“ не дискутира каква трябва да е философията, начинът на игра. Благодарение на него клубът изгради три различни футболни ери. Първата е през 90-те години, после в началото на века и накрая в последните 10 години. Говоря и за начина на игра, и за спечелените трофеи.
- Съгласен ли сте, че Йохан Кройф изгради много бъдещи треньори като Пеп Гуардиола, Луис Енрике, Христо Стоичков, Роналд Куман...
- Това имах предвид и досега. Йохан промени живота ни, промени мисленето
ни. Всеки, който е играл под неговото ръководство, е станал различен човек.
Мнозина станаха треньори, други избраха да са спортни директори. При
всичко, което правим, се опитваме да подражаваме на това, което видяхме при
Кройф.
- Помните ли първата си среща със Стоичков? Беше ваш съперник.
- Да, играхме срещу "червените" от София - ЦСКА. По това време всички вече
говориха за него. Беше най-добрият играч на отбора си. Христо ни вкара
всички голове, но продължихме, защото бяхме по-силни. Неслучайно след
мачовете в „Барселона“ се заговори, че ще дойде при нас. Всички му се
възхищавахме и се зарадвахме, когато чухме новината, че ще е един от нас.
- Помните ли гола му срещу Субисарета?
- Не забравям нищо от него. Неговият хумор, головете му. В съблекалнята се
питахме:“Какъв е този човек?“. А когато дойде в „Барселона“, разбрахме, че
е невероятен.
- Сещате ли се за други българи? По това време и други играеха в
испанската Примера дивисион.
- Вашият национален отбор бе изпълнен със силни играчи, но Христо беше
големият лидер. България играеше невероятен футбол на световното в Щатите. Сещам се веднага за Лечков, за Сираков. Всички те напуснаха България, за да играят в други държави. Имахте велико поколение. Бяхте много креативни и солидни, брилянтни. Имахте си и убиец, казваше се Христо.
- Вие сте един от многото баски, които отидохте в „Барселона“, за да
създадете този "дриймтим" като Хулио Салинас, Хосе Мари Бакеро.
- Превърнахме се в един страхотен микс. В отбора ни имаше изключителен дух,
желание за победа и се научихме как да я постигаме заедно. За да имаш голям
тим, трябва да имаш брилянтни футболисти. Така се става шампион. Христо
дойде, преди него привлякохме Роналд Куман и Михаел Лаудруп. В тяхно лице
притежавахме едни от най-добрите чужденци за онази епоха. Останалите бяхме добри играчи със силен манталитет. Но истината е, че брилянтните играчи ни направиха шампиони.
- Когато Стоичков говори за тези времена, винаги казва Бакеро и
Бегиристайн. Какво ви направи толкова близки и извън терена?
- Бързо се сприятелихме. Хосе Мари му беше и учител, и баща. Опитваше да му помага с всичко възможно. Христо дойде в голям град, в голям отбор.
Очакванията бяха да играе всеки мач на изключително високо ниво. А Христо
никой не може да го контролира, той винаги е вулкан. Ние се опитвахме да му
сложим някои рамки, особено пред медиите. Аз много се стремях да го накарам
да се чувства щастлив в Барселона. Често спяхме в една стая. Учих го на
испански. Велики времена бяха.
- Преди юбилейния мач в София Иван Саморано каза, че в Мадрид са го питали как може да дружи с такъв луд. Наистина ли беше луд?
- Той е прекрасно лудо момче. Има огромно сърце. Ако ти е приятел, ти е
приятел за цял живот. За теб къщата му е винаги отворена, колата му става
твоя. Дава ти всичко, от което се нуждаеш. Не съм срещал друг човек с
толкова голямо сърце като Христо. Затова го обичам истински.
- Вашата "Барселона" беше "дриймтим", но защо националният отбор на
Испания тогава не успя да постигне резултати, както в последните няколко години?
- Вероятно ни липсваха някои малки парчета от пъзела. Може би нямахме този
голям нападател, който да вкарва решителните голове във възловите мачове.
На световното в Щатите играхме четвъртфинал срещу Италия. Имахме много
положения да вкараме, но... накрая загубихме. Италианците ни биха и се
изправиха срещу България на полуфинала. Липсваше ни нещо, не мога да кажа какво точно. Не можехме да решаваме големите мачове. По това време България имаше футболисти като Стоичков. Такъв тип липсваше на Испания в тези години.
- Съгласен ли сте, че големият испански тим, който спечели всичко
напоследък, стана толкова силен благодарение на „Барселона“?
- Не е честно да се казва по този начин. В националния отбор играят и
футболисти на други клубове. Но пък е вярно - в тези години „Барселона“
доминира във футбола и спечели абсолютно всичко. А Германия например стана
световен шампион преди две години благодарение най-вече на играчите на
„Байерн“. Хубаво е, когато националният треньор притежава много играчи от
един клуб. Но още веднъж ще се върна към началото на разговора. Всичко,
което се случва в „Барселона“, започна в деня, когато Йохан Кройф стана
треньор на отбора.
- Говорите със страст за „Барселона“. Липсва ли ви?
- Винаги ще ми липсват „Барса“, хората, градът. Седем години играх там,
после седем години бях спортен директор. Общо изкарах 14 много хубави
години. Но сега съм щастлив, където съм.
- Защо не станахте треньор?
- Реших го бързо. Треньорът има 25 футболисти и съответно 25 проблема. При
това всеки ден. Аз имам 25 проблема, но те са за цяла година. Затова
предпочетох да започна кариера на спортен директор. Йохан Кройф ме
подкрепи, а Жоан Лапорта тогава бе президент на „Барселона“. Моята идея
беше да градя отбора и мисля, че това ми е признанието. Много повече ми
допада, отколкото всеки ден да съм на терена и да се занимавам с
футболистите.
- Колко различен бизнес стана футбола от времето, когато вие играехте?
- Тотално различен е. Срещнах в София Димитър Бербатов и му дадох съвет:
"Не се отказвай от футбола! Играй до последния възможен ден!" Идеалният
живот е, когато усещаш любовта на съотборниците ти. Никога не си сам.
Когато станеш спортен директор например, много често се чувстваш самотен.
Трябва да взимаш решения, търсиш помощ от хора, но си... самотен. Така че,
е напълно различно.
- „Барселона“ купи Стоичков за 4 милиона долара от ЦСКА. Смятате ли, че днес футболист, който струва 4 милиона евро, може да спечели "Златната топка"?
- Не! Абсурд. Днес обаче Христо щеше да струва 100 милиона евро. С неговите
голове и характер щеше да е супер атрактивен за пазара. А именно пазарът
определя днес кой колко струва заради головете си, заради страстта си и
дори заради характера си. А неговият беше за завиждане от всеки.
- Три клуба доминират новия век като футбол и бизнес - „Барселона“, „Реал“ и „Байерн“. Какво се случва с Висшата лига при всички пари, които влизатвъв нейните клубове? Защо изостава и ще има ли промяна?
- Истината е, че заради въпросните пари всеки очаква доминация от
английските отбори. Но в крайна сметка всички ние се борим за едни и същи
играчи на трансферния пазар. И въпросът не е само кой ще успее да ги
привлече, но и как ще се развият в суперконкурентна среда.
- Какво означава за английския футбол „Лестър“ да е шампион?
- Не искам да говоря за английското първенство. Нали така се разбрахме? Аз
дойдох в София, за да изиграя мача на Стоичков, да се забавляваме. Сега
темата не е „Лестър“, „Манчестър Сити“ или „Челси“.
