Последвайте ни в Google News Showcase
По-дългите журналистически текстове няма да умрат от преминаването към четене на мобилни устройства, а точно обратното, гласят резултати от ново проучване, цитирани от АФП. Потребителите прекарват повече време на телефоните си, четейки по-дълги новинарски статии, отколкото като четат по-кратки такива. Наред с това „ангажирането” с даден новинарски източник се увеличава паралелно с броя думи в статията.
Проучването на американския анализаторски център „Пю Рисърч Сентър” развенчава популярното вярване, че когато използват телефоните си, за да четат новини, хората отделят по-малко внимание на даден текст, особено ако той е прекалено дълъг. „Откритията предполагат, че на екрани с големината на телефон аудиторията не се отказва да чете дадена статия след определено време, както и не се отказва да дочете по-дълга новина”, заяви Ейми Мичел, директор на журналистическите изследвания в центъра.
„Вместо това средностатистическият потребител остава ангажиран далеч над времето, което по принцип коства една кратка статия. Това означава, че читателите са готови да отделят време на по-дълги журналистически форми”, допълни Мичел. Изследователите дефинират дълги статии, като такива с повече от 1000 думи. Те са открили, че „времето на ангажиране”, изразяващо се в скролване или кликане в даден материал е било два пъти по-голямо при такива текстове.
Средното време за дългите статии е 123 секунди, докато при късите е 57. Най-дълго време хората отделят на новини късно вечер и рано сутрин, показва още изследването. По-интересни, отчитано по потребителското време, са статии, до които човека е достигнал от вътрешен линк в същия сайт, в сравнение с линкове получени чрез имейл, друг сайт, търсачка или социалните мрежи. „Фейсбук”, „Туитър” и другите подобни платформи обаче стоят зад около 40% от новинарския интернет трафик, дори и читателите да не отделят толкова време на новините, разпространени чрез тях. Интересното е, че докато „Фейсбук” отговаря за повече трафик, хората, които намират новини в „Туитър”, в последствие отделят повече внимание на самите текстове.
Социалната мрежа на Зукърбърг обаче отговаря за повече от 80% от този тип пренасочвания, докато „Туитър” за около 15%. Без да е неочаквано, проучването е установило, че повечето от новинарските текстове, независимо от дължината и източника, имат много кратък живот. Около 82% от прочитанията или други потребителски интеракции с новини в кратка форма протичат през първите два дни след публикацията. При по-дългите жанрови форми същият дял е 74%. В изследването са използвани данни от аналитичната компания „Parse.ly”, които включват 117 милиона анонимни интеракции спрямо телефон с 74840 статии на 30 новинарски уебсайта през септември 2015 година.
