Членството в НАТО струва скъпо на Хърватия, но никой не иска да каже колко
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Месец април е времето, в което България и Хърватия отбелязват годишнината от членството в НАТО – България 11 години, а Хърватия шест, информира "Фокус", позовавайки се македонският вестник”Дневник”. За членството на България, Румъния и Хърватия в ЕС и НАТО най-често се коментира, че това е влияело положително на тяхната икономическа стабилност и на сигурността. Но зад това изречение стои и думата – задължението на страните към тези организации, посочва изданието и коментира, че за да се разбере колко пари България е получила от еврофондовете трябва да се минат седем врати, а според неназовани източници от София – нямало много данни, най-вероятно защото информациите не отговарят на правителството. Румънското БВП за една година от членството в ЕС се увеличи за 3,3%, а България в периода 2004-2009 г. регистрира постоянен ръст от 6%.
„Тази история винаги се казва в началото, а след това става ясно, че членството означава и допълнително натоварване на икономиките на тези страни“, коментира „Дневник“. Хърватия, посоча вестникът, смяташе тази година да похарчи един милиард евро за модернизация на армията, но страната каза, че има проблем да изпълни този план заради финансовата криза. Модернизирането на армиите на новите страни членки се прави с оборудване, което не се произвежда в местните компании и основно се внася. По този начин военните индустрии на България и Румъния изпаднаха в криза, тъй като нямат поръчки, а Румъния трябваше да взима и кредит от комерсиални банки, за да изпълни задълженията си към Алианса. В Хърватия се водят остри дебати за това до колко страната е успяла да вземе от еврофондовете. Правителството твърди, че в първите две години възможностите са ограничени, а след това ще бъдат използвани всички възможности. Опозицията от своя страна твърди, че управляващите са неспособни, пише „Дневник“.
