ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Да удариш жена е низко. Да посегнеш на жена в бяла престилка, даряваща живот, е падение. Но криворазбраното мъжкарство все още е котираща се монета във все по-опустошеното ни откъм морал и човещина общество.
Защото сеирът да размахаш юмруци има аплодисменти единствено в изкривеното его на бияча. Ударът като първосигнална реакция. Псувнята като довод. Саморазправата като последна инстанция на липсващата съвест.
Защото това, което се случи вчера на една акушерка в "Шейново", е болната симптоматика на обществото ни. Да пребиеш беззащитна жена само защото си си навил на пръста да вземеш плацента от новородено "като биологичен материал", е не само нелепо, но е грозен факт, който носи клеймото "диагноза".
Диагноза за всичко онова, което не опазихме и позволихме да изгубим. Без битки, ей така - на вятъра, защото се "обезцени". Диагноза за ударената ни съпричастност, за смазаното ни доверие един към друг. Диагноза за зачеркнатия респект към Жената. Диагноза за убитото уважение към Човека. Диагноза за липсващите първи 7 години. Диагноза за пропуснатото ни порастване като хора.
Случката с битата лекарка в "Шейново" ще е поредното "чудо за три дни". След него ще дойде друга агресия. Ще се размахат други юмруци. Друг комплексар ще излее гнева си върху поредната жертва. И грозният факт ще се превърне в статистика. И така ще е докато го позволяваме. Докато сме ербапи само на маса. Докато мълчим и плюем в пазвите си, че не ние сме потърпевшите. Докато сме виртуално-анонимни.
И докато човещината е биологичен материал, заради който могат просто така... Да те смажат.
