Чочо в последното си интервю пред "Ретро": Лъжа е, че съм задлъжнял и съм се пропил

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Агенция ПИК публикува последното интервю на Чочо Попйорданов, дадено преди месец за вестник "Ретро". Разговорът е заедно с приятелката му Даниела, за която това е първата медийна изява. 

Интервю на Вера Чалъкова

- Даниела, винаги сте се пазили от медийния интерес – какво ви накара да нарушите мълчанието?

- Винаги съм избягвала публичността и никога не съм говорила пред медии. Мисля, че един популярен човек в семейството е достатъчен. Но от известно време аз, Чочо и близките ни сме подложени на системен тормоз от издания, които публикуват пълни измислици.

- Като тази, че сте изоставили Чочо и той живее съвсем сам?

- Лъжа е, че Чочо е сам. Никога няма да го изоставя. Това да е пределно ясно на всички. Нищо не е в състояние да ме накара да се разделя с него. Естествено, ако той самият не пожелае. Да спрат и да ни оставят на мира! Не може години наред да се занимават с определени хора, само защото са известни. Не може да ни влизат под чаршафите. Истински ужас е! Виждали сме дори как снимат под прозорците ни. Последно прочетох, че Чочо дължи навсякъде пари, че пие по кръчмите, а баща му върви след него и му покрива сметките... Направо не се издържа.

Никога няма да забравя реакцията на Чочо, когато прочете нещо наистина гадно за себе си – че е отказал химиотерапия и умира от рак. Легна, зави се през глава и млъкна. Е, не може така. Добре, нарочили сте даден човек, обиждайте го, но – рак?! После трябваше да вадим медицински документи, за да докажем на роднините си, че това не е вярно, че не крием. Чудя се тези хора не се ли страхуват, че има възмездие... За съжаление знам, че много читатели вярват на подобни измислици.

- Едно от последните писания гласи, че Чочо отново се е отдал на порока си. Каква е истината?

- Чочо се чувства добре. И колегите му го виждат. Върши си работата, която страшно много обича. Няма проблем с алкохола. Слава Богу, с много усилия от негова страна, това приключи.

- За което вашето присъствие вероятно има голямо значение?

- Дотолкова, доколкото съм до него. Стремя се да го подкрепям, да му давам сили. Той трябва да види, че няма нищо по-важно за мен от това. Че съм готова на всичко, за да му помогна. За да може да получи някаква увереност, да се стегне и да преживее трудните моменти. Но всичко зависи от най-вече от самия него.

Чочо: - Не е вярно, че съм се отдал на алкохола. Виждате какво стои пред мен – чаша с тоник. Давам рецептата: тоник, може и газирана вода, с много лед и пресен джоджен. Страшно освежава. Големият ми проблем в момента е свързан със здравословното състояние на майка ми. Непрекъснато мисля за това. Не ходя по заведения, не се събирам с компании. Пълни глупости са твърденията, че съм задлъжнял към колеги. Напротив - на мен ми дължат пари приятели. Няма да им казвам имената, защото са доста известни актьори.

- Достигат ли подобни „вести” до семейството ви?

- Баща ми също е разстроен от писанията, че съм се пропил и съм задлъжнял. Започна да пита къде съм, кога съм се прибрал, къде е Даниела – ставаме мнителни и то към най-близките си.   

Отдавна не ме интересува мнението на хората,  които се разминават с мен на улицата. Няма да стана по-голям и по-велик от това, което съм направил в живота си. Но не искам да ме гледат със съмнението,  че видиш ли, той пак стана лошото момче.

- Слуховете може би се подхранват от факта, че колеги ви смениха в няколко представления?

- Това се наложи, тъй като първо - започнаха да ми стават много представленията и второ – на сцената счупих две ребра, което се разду страхотно. Паднах, не защото съм бил под влияние на алкохола, както разтръбиха. Просто не исках да преча на момичетата от спектакъла и реших да се преоблека встрани от сцената. В тъмното се блъснах в една маса и се контузих. В момента играя във всичките си представления – „Хъшове”, „Вишнева градина”, „Пет жени в еднакви рокли”,  „Любов, щастие, милиони”. Започвам да репетирам в още един проект. И междувременно снимам новия сезон на „Под прикритие”.  Предстои Калин Яворов отново да ме замени в „5 жени в еднакви рокли”,  защото трябва да бъда на снимки. Хората си въобразяват, че нашата професия е много благодарна. Не е така. Това  е миньорски труд. Трябва много издръжливост и адски здрава психика, за да можеш да се справиш.

- Преди години бяхте бохем, поддържахте много приятелства. С кого сте близък днес?

- Контактувам само с хората, с които имам конкретна работа. Един приятел – Ники Костадинов, Бог да го прости, казваше: „В голям театър влизаш и веднага излизаш.” Тоест, свършваш си работата – репетиция, представление, и чупката. Никакво седене по кръчми, запиване и т. н. И беше прав.

- Доверявате ли се на колеги от театъра?

- С годините ставам все по-затворен. Ние ужким ставаме „много добри” и загрижени, когато някой има проблеми и го е закъсал. Но това не е вярно, то е наужким. Това си е манталитетът на българина – да му погледнеш в чашата, да му бръкнеш в канчето, да му погледнеш в боклука какво изхвърля... Актьорската професия те научава да можеш да кажеш на някого: „О,  кооолко си сладък, колко си добричък”. И като се обърнеш, изсъсква: ”Аз на тебе ... Да умреш дано!”.

- Даниела, с Чочо вероятно не е лесно да се живее?

- Че не е лесно, не е. Хората са различни. Когато двама души се съберат, всеки прави компромис. Перфектно съжителство има само в приказките. 

- Вие сте негова опора, а вас какво ви дава сили?

- Той ме зарежда. Чочо е този, който ми дава сили. Един друг се зареждаме. Често пътуваме. Когато ежедневието ни дойде малко в повече, заминаваме. Последно бяхме в Португалия, Испания и Италия.

Чочо: - Каквото изкараме и айде заминаваме.

- Даниела, какво харесвате у Чочо?

- Няма човек с такава душа. Той не е злопаметен – винаги прощава. Страшно умее да обича. Особено, ако жената до него покаже, че действително е с него. Дори начинът, по който се кара, понякога е хубав.

Чочо: - Търпимостта на една жена към един мъж е нещо изключително важно. Аз не съм капризен. Но обгрижването на мъжа е важно нещо. Защото 99 на сто от нас, мъжете, остават момчета.

- Чочо, ти какво правиш, за да се чувства Даниела добре?

- Не мога да готвя, но го правя, когато ми дойде кеф. Това е най-баналното. Другото е:  когато тя ми каже - искаш ли да направим това, аз да казвам – да.  Да се съгласявам.

- Как се спасяваш в тежки моменти

- С близките си – Даниела на първо място, с кучето, котката. И вниманието към баща ми и майка ми.