За другаря президент възникна въпросът: Има ли живот след властта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С почти пълно единодушие (85 гласа "за", 3 "против" и 2 "въздържали се") Националният съвет на БСП изключи Георги Първанов от партията, заедно с Румен Петков, Росица Янакиева, Евгений Желев и още няколко души от учредителите на АБВ.
То беше ясно. Откакто обяви невижданата в света на реалната политика иновация „паралелна листа” в БСП, другарят президент живееше като във виц. Ало, Гошо вкъщи ли е? Вкъщи е, но вече изнасят венците… След снемането на доверието в Първанов и Петков, беше въпрос само на време да изнесат и телата от Позитано 20.
Румен Петков вие като линейка из медиите. И обяснява защо са против сегашното ръководство на партията. Не били съгласни само с две неща – вътрешната политика и външната политика. Не одобрявали синкопното поведение на др. Станишев по отношение на АЕЦ ”Белене”. И не само „Белене”. Изобщо оказа се, че др. Станишев не е убеден фен на енергополитиката на Путин. През уикенда Вигенин заговори, разбира се не съвсем определено, за „известна пауза, поне за няколко дни или няколко седмици…” и на проекта "Южен поток". Явно правителството взема курс на равнис по Брюксел, който настоява споразуменията за газопровода да бъдат предоговорени в съответствие със законодателството на ЕС.
Във вътрешната политика азбукарите не са съгласни с даването на БСП под аренда на ДПС. Изразът е на Борисов, но въпреки това е верен. Гоце пък направо обвини Станишев в тежка зависимост. „Решенията се вземат от един много тесен кръг посветени, даже ако щете и не от ръководството на БСП… Преди дни лидерът на БСП Станишев каза, че никой не е над БСП, уви, има човек, който е над БСП и се произнася за ключовите решения – Пеевски.” И Петков го подкрепи: „Аз толкова нелепости чух от ръководството на партията, които, за съжаление, звучат и в медийната империя на г-н Пеевски... Грозното в случая е, че партньор на Станишев е вестник "Уикенд".
И така Първанов и Петков вече са извън червената палатка. Преди време колегата Седларска писа какво рекъл президентът Линдън Джонсън, когато го попитали защо държи Едгар Хувър за шеф на ФБР: „Better to have him inside the tent pissing out, than outside pissing in.” Верно така е рекъл, лично проверихме в авторитетното издание "The People's Almanac": „По-добре да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е навън и да пикае в палатката.”
И не само Джонсън е мислил така. Хувър е несменяем шеф на ФБР при седем президенти… Обаче Станишко предпочете Първанов и Петков да са извън палатката, ако и да се опитват да пикаят в нея. Петков например, ако и да не е Хувър, но това специално го може, упражнявал го е тук-там… Така се говори, де…
Явно задачата е легнала основно върху Петков. Обикаля тия дни из медиите като цветарка. Лично ние, като човек, който отдавна не го харесва, сме склонни да смятаме, че е по-добре той специално да е отвън и да пиши в палатката, отколкото да е вътре и… И да прави по-големи работи. Като например да се среща с братя Галеви, да покровителства Маджо… Всъщност, ние сме политмизантроп, не обичаме нито един политик, та може и да не сме съвсем прав, но съвсем да не сме прав – едва ли.
Трудно е да се каже каква беше логиката на поведение на азбукарите. Дали искаха в палатката, или извън нея. Самото обявяване на паралелната листа звучи като покана: Дай си ми ритника… Наистина, те такова животно наистина няма. Някаква политическа алхимия. Между другото, астроложката Алена разкри преди време, че в предишния си живот Първанов е бил германски алхимик…
Те и в идейно отношение не са много ясни. Събрали са се малко странна компания. Първанов до социалдемократа Калфин… Винаги съм си представял Първанов ситуиран на границата с комунистите. Позицията му за НАТО, подкрепата за Милошевич, „Храна срещу Петрол” и Саддам, политиката към Москва и „Големият шлем” и т.н. го разписват като „чугун”, с извинение…
През януари Станишко разказа, че след края на втория президентски мандат Първанов дълго се чудил какво да прави със себе си. Казал няколко пъти, че няма да се връща в БСП. След това казал, че ще се занимава с академия за млади политици. „След това реши да се върне и грубо казано ми каза да отивам в Европа, а той да се връща в БСП…” Бил е откровен само последния път... Всъщност, цялата история така и беше замислена. Когато съвсем изненадващо спечели първия си мандат, Първанов трябваше да посочи свой наследник в БСП. Не точно наследник, а човек, който да му топли стола, докато той е президент. Тогава никой не е допускал, че Първанов може да спечели и втори мандат. Станишев разправяше, че когато Първанов му предложил, той се дърпал, щото не бил подготвен. И верно беше напълно неподготвен… И точно затова е бил избран. На Параванката му трябваше льольо да му пази мястото за малко… Но времето лети, свърши и вторият мандат и възникна въпросът „Има ли живот след властта”. Опитът с АБВ показа, че тая работа не е като оная. Само с мерак не става. И тогава Гоце реши да си се върне в партията…
Леонардо да Винчи беше казал: "Мидите се отварят напълно при пълнолуние и ако ракът забележи това, той напъхва в тях късчета камък или парчета от водораслите, за да не могат мидите да се затворят отново. Така раците си осигуряват прехрана за следващите дни."
А Първанов забрави да пъхне нещо и Станишев се барикадира в черупката си. Може би Първанов разчиташе на Петков, който в началото на шефската кариера на Станишев буквално го водеше за ръчичка и му казваше къде да иде, с кой да се види и с кой не… Двамата с Румен Овчаров се държаха със Станишев като регенти с малоумен наследник. Но момчето порасна и възмъжа. За последното не съм съвсем сигурен… Във всеки случай се еманципира от опеката на регентите. Първо изрита двамата Руменовци от правителството на тройната коалиция, после ги изрита и от шефските им места в БСП (Плевен и София), извади ги и от листите за НС.
Подцениха го, мислеха си тоя пухльо ще си го въртим на малкия пръст… Обаче скоро се оказаха в ролята на измамените камилчета. Кагато се появи папката „Гоце”, Първанов заговори за „приятелски огън” от една централа… Е, не каза „Позитано”, но то не беше и нужно.
Между другото, гледах една статистика за приятелския огън преди време. Оказва се, че във войната във Виетнам 39% от загиналите американски войници са жертва на приятелски огън. А в първата война в Залива през 1991 г. този процент стигал до 45. Значи само наполовина им трябва враг. Другата половина от работата сами си я свършват.
В БСП и наполовина не им е нужен враг. Те си правят всичко сами. Те си свалиха Виденов, а преди него и Живков…
А сега накъде?
Миналата седмица Румен Петков обясняваше при Цветанка и Кауна: „Аз съм убеден, че АБВ ще успее… Тези обиколки, които направихме, във Варна препълнена зала повече от 370-380 човека, в Добрич препълнена зала, в Монтана препълнена зала повече от 400 човека, в Девня на общоградската среща, която направихме, бяха 350-370 човека. Просто тази масовост...”
Като се тури калема, само до тук имат между 1120 и 1150 симпатизанти. И в Добрич да са били 350, стават 1500 души. Още стотина хиляди и те ти един евромандат…
В последното изследване на „Алфа рисърч” АБВ са наредени на четвърто място след ГЕРБ, БСП и ДПС. Ако изборите са сега, азбукарите биха получили 6.1% от гласовете. Но изборите не са сега. И нещата бързо се променят…
Едно е сигурно. Завърши епохата „Първанов” в БСП. В рамките на един човешки живот си е епоха. Като съдържание естествено нищо епохално… Можем да очакваме, че с това в БСП завърши и периодът на плътно приближение към руската енергополитика.
Надявам се кулминацията на украинската драма и развръзката в БСП да съвпадат само случайно. Не ми се иска да си мисля противното… Сега се сетих, че май не съм чул каква е позицията на азбукарите за събитията в Украйна.
