Едната го тероризира, а другата го дарява с щастие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На големия християнски празник Благовещение, честван на 25 март, се навършват 126 години от рождението на един уникален български художествен талант, в чийто живот голяма роля играят две дами с едно и също име – Мара. Писател, хуморист, карикатурист, художник, народопсихолог, краевед, общественик… Всичко това в едно е Чудомир - Димитър Чорбаджийски, известен с прочутите си увлекателни и смешни разкази „Нашенци“ и над 1000 рисунки, карикатури и картини за българския бит и душевност. Уникалният талант, наречен в детските си години от съучениците си Чудомир, защото много приличал на издирвания тогава от полицията деец на ВМРО Чудомир Кантарджиев, по-късно и като творец запазва този прякор като творчески псевдоним.
Животът на родения в Деня на благата вест творец, когато станало известно, че Дева Мария ще роди Божи син, оставя след себе си голяма следа в българската култура. Животът му обаче не е бил много благ. 77-годишният житейски път на Чудомир се лута в тъга и радост в триъгълника „недоразумение – тормоз – любов“. Може би и заради драматичното и пълно със страсти свое битие Чудомир намира утеха в незабравимото му и до днес самобитно творчество, което всяка година се чества през март и април с различни инициативи в рамките на „Чудомирови празници“.
Димитър Христов Чорбаджийски (1890-1967) е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му мечтаел Димитър да стане офицер или търговец, но майка му го насърчавала да рисува, защото личало, че синът има големи художествени заложби. За щастие на българската култура, след гимназията в родната си Стара Загора надареният младеж завършва през 1913 г. и Държавното художествено-индустриално училище в София (днешната Художествена академия). Това е време на войни, в които и Димитър участва и оцелява. Спасил се от кръвопролитията на фронтовете, младият художник се наслаждава в София на бохемския живот в кръга на художници, писатели и артисти. След това работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. е избран за народен представител. Удостоен е с титлата „Заслужил деятел на изкуството” през 1965 г., а на 23 май 1967 г., седем месеца преди да се самоубие, получава и званието „Народен деятел на културата”. Но нека се върнем назад в младежките му години…
На бурния му ергенлък и бохемство слага край през 1921 г. напористата му колежка художничка Мара Нонова, дъщеря на известен род от Трявна. Първата Мара в живота на Чудомир го преследва настойчиво седем години и успява да се ожени за него. Преди брака и по време на брака, който не му донася щастие, Чудомир преживява вълнуващи моменти с няколко млади, талантливи и хубави дами – една художничка, една скулпторка и една актриса. В схемата си за завладяването на Чудомир Мара Нонова дори презаписва една година в художественото училище, за да е близо до него и да му влияе. Строгата и проклета жена, както я описват съвременници на семейството, успява да го откъсне от бохемите в Казанлък. В Града на розите Чудомир построил семеен дом, в който, за нещастие, не се пръкнали деца. След бракосъчетанието с Мара Нонова, вместо приятна семейна идилия, животът на твореца се превърнал в ад от непрекъснати кавги и скандали, които обаче той стоически издържал в продължение на 47 години до смъртта си. Литературни историци твърдят, че всички зли свахи и кикимори в творчеството на Чудомир носят в образите си нещо от нетърпимия характер на Мара Нонова. Преди тя да го завладее и да го откъсне от скулпторката Невена Баджакова, с която той живял известно време в квартирата си в София, младият Чудомир обичал закачливата синеока блондинка Олга Карапирова, негова състудентка от Рисувалното училище. Тя също силно го любела, но връзката им се разпаднала заради едно нелепо недоразумение. Когато Чудомир се записва доброволец в Балканската война, Олга му пише нежни любовни писма. В едно от тях тя признава, че очевидно няма достатъчна дарба да стане художничка, но с радост ще бъде негова жена и го чака да се върне от фронта. Когато пускат редник Чорбаджийски в отпуск, той дори не се отбива у дома, ами хуква да види годеницата си в родното й Панагюрище. Когато пристига там, разбира, че Олга гостува на свои близки в Сопот. Веднага тръгва натам, но тя пък решава да се върне у дома и така те се разминават. Войнишката му отпуска свършва и младежът трябва да се върне на фронта. Годеницата му обаче е смъртно обидена и любовта й тръгнала да изфирясва. Олга не простила на Чудомир, че не я е видял по време на отпуската. Писмата й се разредили и раздялата неизбежно настъпила.
Голямата и споделена любов на Чудомир го споходила в напреднала възраст, когато срещнал по-младата с 20 години от съпругата си Мара Пенкова, актриса от Народния театър. Любопитно е, че Мара Пенкова била лудо влюбена в него още от 17-годишна възраст, когато била ученичка, а той - художник бохем. След дълго време любовта им разцъфтява с пълна сила. Когато жененият Чудомир идва в София, двамата влюбени по цели нощи обикалят заведенията, разговарят за какво ли не и се любят до насита в стая в хотел „Славянска беседа”.
След смъртта на писателя художник Мара Пенкова го прославя с рецитали на неговите забележителни творби. Любимата му Мара не успява да се види с него, преди той да се самоубие, скачайки от третия етаж на столична болница, където се лекувал от тумор на устната. Тя по това време имала неотложни ангажименти във Варна. Първата Мара, т.е. съпругата му, пък казала, че не може да отиде в София да го види, защото има… хрема. Така и двете Мари със съдбовна роля в живота на големия български творец Чудомир не успели да се простят с него. Преди да скочи от прозореца в болницата, Чудомир написал 15 писма, които дал на санитарка да пусне по пощата. В тях той обяснявал на близките си защо се самоубива. Едно от писмата било до партийния и държавен лидер Тодор Живков. Чудомир бил народен представител и затова смятал за необходимо и лидерът в държавата да бъде уведомен лично за неговото съдбовно решение.
