Последвайте ни в Google News Showcase
По повод на„кървавите писма” в БСП председателката на форум "България-Русия" Светлана Шаренкова изрази своята позиция. Публикуваме я без редакторска намеса:
Дискусионен клуб от членове на БСП в „Красно село” приели четири страници текст с три искания към предстоящия конгрес на партията (стр. 17). Някои издания побързаха да ги определят като „кърваво писмо към ръководството”. Всъщност, ето какво искат социалистите от столичния квартал:
1) „Нова кауза”, която да бъде обоснована в програмна резолюция;
2) Нов кратък и работещ устав, който да осигури подбор, оценка и развитие на кадрите;
3) Формула, по която да се избере президент на републиката, който да има доверието на социалистите.
Дотук добре! Само че това са пожелания в насипно състояние, без анализ, без връзка помежду им и без практическа насоченост. Такива думи слушаме многократно преди всеки конгрес и след всяка загуба на избори (вече не им помним бройката). От подобни апели нищо не следва, защото думите днес не са дела, а псевдоактивност. Зад тях обикновено се крие отдавна изчерпала се рутина, липса на експертиза и често неприкрит кариеризъм. Ако искаме да помогнем на БСП и на себе си, трябва да се говори ясно. Например:
1) Нужно е програмно връщане към корените на партията, които са социалистически, а не са абстрактно „леви” или „радикални”. „Ляв” е Бойко Борисов спрямо Радан Кънев, „радикален” е Волен Сидеров спрямо Георги Първанов. Но това „ляво” и „радикално” на нас не ни върши работа.
2) Нужен е нов устав, но в него трябва да се затвърдят колективното ръководство, демократическият централизъм и ясен контролно-ревизионен механизъм (който от години не работи). Всичко друго са празни приказки, които ще възпроизведат съществуващото посредствено статукво.
3) На президентските избори БСП може да играе самостоятелно (на олимпийския принцип, според който важно е участието, а не класирането), но може да потърси широка социално и патриотично ориентирана коалиция. Второто е печелившо, защото на партията й трябва време да си поеме въздух и да реши вътрешнопартийните си проблеми, да изгради новата социалистическа визия за България 2030 и чак тогава да се изправи и гордо да заявява амбиции за управление.
Иначе, вместо да преливаме от пусто в празно, по-добре да прочетем внимателно доклада на председателя Миков от последния пленум на БСП от 14 ноември т.г. и да се опитаме заедно да го доразвием и проведем на практика. Той е добра основа за нов курс, който да върне БСП на пътя на успеха, след тежкото дребнобуржоазно отклонение на ерата „Станишев”.
