Шарков: В България е направено доста за донорството, но още сме далеч от водещите страни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните години в България беше направено доста по отношение на донорството, но още сме далеч от водещите страни. Това заяви зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков на кръгла маса „Донорството на органи и трансплантация в България-медицински, правни и социални въпроси".
„Надявам се с развитието на новите донорски центрове и на медицината да ставаме все по-добри. В България има изключителни лекари, които могат да правят всичко онова, което могат да правят колегите им по света в много по-лоши условия, средства и технически възможности”, добави Шарков. От своя страна председателят на здравната комисия Даниела Дариткова заяви, че нормативната рамка трябва да бъде непрекъснато подобрявана в полза на пациентите. Директорът на Изпълнителната Агенция по трансплантация д-р Мариана Симеонова съобщи, че според проучване от 2014 г. в различни страни, България е на последно място по БВП за здравеопазване, което неминуемо влияе и върху донорството.
Тя коментира, че нито една религия в страната ни не отрича донорството и смята, че то е акт на човеколюбие, когато е уважено желанието на донора и не застрашава живота на живия донор. По нейни думи има две системи за съгласие за донорство-информирано и съгласие по подразбиране. Ако починал в мозъчна смърт не е заявил приживе съгласието си за донорство в регистър, органите му не се трансплантират. Д-р Симеонова добави, че 72 % от хората в България смятат, че информацията за донорство и трансплантации не е достатъчна.
Вилиян Платиканов, ръководител на Клиника по анестезиология и интензивно лечение оповести, че през 2014 г. донорите с мозъчна смърт са били 22, а тази година броят им е 15.
„Всяко едно дарителство е хуманен акт, насочен да подобри състоянието на дарения. Органното дарителство е изведено на пиедестал, тъй като то продължава живот. Все още, обаче няма достатъчно лекари, които да работят в областта на донорството. Обществото, пък не е достатъчно информирано за трансплантациите и донорството”, заяви той.
Той алармира, че има листи на чакащи за органи, пропуснати донорски случаи и недостатъчна организация и медицинска ангажираност. След като някои пациентски организации изразиха мнение, че т.нар. кръстосано донорство трябва да се разреши в България, националният консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов изрази различно становище. Според сегашния Закон в България жив донор на бъбрек или черен дроб може да бъде само роднина до втори братовчед на нуждаещия се. Често близките имат желание да дарят свой орган, но поради липса на съвместимост операцията не може да се осъществи. В такива случаи практиката в повечето европейски държави част, от които са Франция, Холандия, Швейцария и дори Турция, е така нареченото кръстосано донорство.
При него например баща и син нямат съвместимост помежду си, и намират друга двойка роднини със същия проблем. Тогава бащата може да дари орган на чуждото дете, и обратното – синът да получи донорство от другия човек, който не му е роднина. Проф. Спасов заяви, че са малко държавите, които са отишли към законодателни промени, за да регламентират подобен тип донорство. Кръстосаното донорство трябва да бъде коментирано в обществото, но за България е малко рано да го направим, смята той.
