ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според изчисленията на японски климатолог мащабът на предстоящото измиране на живи организми е силно надценен и антропогенното повишаване на температурата едва ли ще доведе до масова смърт на видове по-рано от средата на хилядолетието.
Днес глобалното затопляне и други фактори, свързани с човешката дейност, водят до изчезването на много видове. Смята се, че ако не успеем да вземем спешни мерки, по-нататъшното повишаване на температурата до 2100 г. ще направи настоящото измиране наистина масово, поставяйки го наравно с петте предишни подобни бедствия.
Но новата работа на японския професор Кунио Кайхо от Университета в Тохоку позволява да се отложи тази дата за много по-далечно бъдеще. Според неговите изчисления температурата ще се покачи до критично ниво едва около 2500 година, което означава, че човечеството има достатъчно време да спре процеса. За това ученият пише в статия, публикувана в списание Biogeosciences. Професор Кайхо използва данни за глобалната температура, температурите на земята и сушата по време на миналите масови измирания с информация за броя на изчезналите тогава видове.
В допълнение към шестте най-големи – ордовикско, девонско, пермско, триаско, креда-палеогенско и настоящия холоценско – ученият разглежда събития от по-малък мащаб, като масовото изчезване на видове в края на гуадалупската епоха от пермския период. Сравнението на тези цифри показало, че делът на изчезналите видове практически линейно зависи от температурните аномалии в техните местообитания. За най-големите масови измирания отклонението е трябвало да бъде доста голямо и да съответства на повишение на средната глобална температура с девет градуса по Целзий или спадане със седем градуса.
Това е много повече от предишни оценки, които прогнозират масово холоценско измиране със затопляне над 5,2 градуса. Според днешните представи до 2100 г. средната глобална температура ще се повиши с 4,4 градуса, а границата от девет градуса няма да бъде достигната преди 2500 г., дори и при песимистичен сценарий. Измиране на видове ще настъпи и вече се случва, но мащабът може да не е толкова катастрофален, колкото по време на най-известните измирания от миналото.
Новите изчисления обаче може да не вземат предвид най-важния допълнителен фактор, който е характерен за сегашното холоценско измиране. Днес източник на проблемите за биосферата се е оказал човекът, а нашата стопанска дейност повишава температурата много по-бързо, отколкото в миналото. Пермското измиране и затопляне се е развило за период от около 60 хиляди години, а днешното се случва в мащаб от стотици години. Това рязко намалява способността на живите популации да се приспособят към промените и очевидно ще ускори допълнително тяхното измиране.
